24 Януари, 2016 10:00 16 013 3

Митове като този за Атлантида, които се оказват истина

  • атлантида-
  • митове-
  • легенди-
  • изчезнали градове-
  • потънали острови-
  • геомитология

Местни легенди често разказват за градове или острови, които са били загубени сред вълните. Днес сме скептични към тези приказки, но се оказва, че някои от тях са истина

В една съдбовна нощ разгневените богове изпратили огън и земетресения, които били толкова интензивни, че утопичното царство Атлантида потънало дълбоко в океана и никога повече не било намерено.

Това гласи невъзможният мит на Платон, който буди интереса на милиони хора вече повече от 2300 години. Този мит е причина за появата на множество теории къде точно се е намирала Атлантида - в Средиземно море, край бреговете на Испания и дори под Антарктида. Според една популярна идея, митът за Атлантида е свързана със съдбата на Тера, днешният гръцки остров Санторини, който частично е бил разрушен от изригване на вулкан преди около 3600 години.

Много учени обаче са на мнение, че никога няма да можем да обвържем митичната Атнантида с реално място.

"Не смятам, че съществуват съмнения относно достоверността на историята за Атлантида. Тя е мит", казва Патрик Нън, геолог в университета в Съншайн Коуст в Куинсланд, Австралия.

Но легендата за Атлантида не е единствената подобна история за потънал град. Подобни истории се разказват по цял свят, а днес някои от тях се оказват истина.

Платон е живял в част на света с голяма вулканична и тектонична активност, където силните земетресения и вълните цунами не са били нещо необичайно. Той е наблюдавал природните стихии и е използвал информацията, за да създаде приказката за Атлантида. Но тя не може да бъде обвързана с конкретно място, казва Нън.

Въпреки скептицизма си, той е един от геолозите, които се интересуват от подобни митове, защото е убеден, че някои от тях наистина са се случили и могат да хвърлят светлина върху древни геоложки събития.

През 1966 г. ученият Дороти Виталиано измисля име за дисциплината: геомитология. Това е наука, която се занимава с търсенето и откриването на истински геоложки събития, които се основават на мит или легенда. До голяма степен митовете се базират на истински събития или поредица от събития, които са повлияли на обществеността.

Подробно проучване на такива геомитове са разкрили ценна информация, като например точната дата на едно от последните изригвания на вулкана Набукелеву във Фиджи. 

Когато Нън чува историята за друг изгубен остров, Теониману в Соломоновите острови на Южния Пасифик, той мигновено бива заинтригуван. "Не става дума за рифов остров или нисък атол, който лесно може да потъне. Там е имало солиден остров, който е изчезнал", заяви Нън.

Историята разказва за мъж, чиято жена му изневерявала и отишла да живее с друг на остров Теониману. Разяреният съпруг решил да прокълне прелюбодейците, за да си отмъсти. Той отплавал към острова, където засадил на брега две прокълнати растения таро и отнесъл едно у дома си. Проклятието започнало веднага щом листата на неговото растение окапали. В този ден невярната съпруга гледала към морето от върха на планината на острова и видяла как огромни вълни една след друга започнали да заливат острова, докато той не потънал в дълбините на океана, за да не бъде открит никога вече.

Островът наистина е  изчезнал, но не заради проклятие. Според геолозите, в района е станало силно земетресение, което е разместило тектонските плочи и островът се е спуснал по подводен склон. Това на свой ред е предизвикало поредица от цунами.

Подобни митове всъщност разказват за геоложки събития, а не за заличаването на цивилизации, заявява Нън.

Някои учени са скептични към идеята, че цял остров може да бъде погълнат в морето. Но Нън има доказателства. Проучвания на морското дъно в района разкриват потопени отломки, които може да бъдат доказателство за потъването на редица острови. 

"Тогава разбрах, че цели острови наистина могат да изчезнат", каза Нън.

Не по-малко драматични са древните истории за крайбрежни градове, които се губят сред вълните. 
Някои са описани в древните санскритски текстове, включително и в Махабхарата. 

Приказка в Махабхарата разказва как бог Кришна, след победна битка, решава да напусне град Дварака и да отиде в небесната си обител. Тогава Арабско море го погълнало. Въпреки че дълго време Дварака е смятан за нищо повече от митично царство, през 1963 г. археологически проучвания откриват града непокътнат под морето, край бреговете на Индия.

Съществуват подобни истории за град Помпюхар и древните руини на град Махабалипурам. Днес се знае, че и двете места наистина са съществували. Руините на Махабалипурам "отново се появиха", след цунамито в Индийския океан през 2004 г.

"Когато погледнете историите за тези места откривате, че всички разказват едно и също нещо - големи вълни дойдоха и погълнаха града/острова", каза Нън, който е убеден, че гигантските вълни сами по себе си не са в състояние да потопят такива места. Вместо това той е на мнение, че постепенното покачване на морското равнище, причинено от топенето на ледниците е разрушило бреговете, а вълните цунами само са "довършили работата".

Преди около 20 хиляди години, в най-студеното време на последния ледников период, нивото на моретата и океаните е било около 120 метра под сегашното. Изведнъж започва затопляне и морското равнище започнало да се покачва. Температурите се повишили и огромни маси от лед се стопили като напълнили световните океани. През изминалите 13 000 години нивото на океаните постепенно се е вдигало, за да достигне сегашните си нива.

"В Австралия има изобилие от подобни истории, тъй като местното население е било изключително загрижено от случващото се", казва Никълъс Райд, лингвист в Университета на Нова Англия в Австралия.

Аборигените, които вероятно са живеели в Австралия от около 65 000 години, изолирани, преди Европейската колонизация през 1788 г. са били свидетели на множество природни катаклизми, свързани с океаните.

Райд и Нън започват да работят заедно, за да документират историите на австралийските аборигени, които разказват за времената, когато морските нива са били по-ниски и моментите, когато са започнали да се надигат.

Те откриват 21 такива истории от различни места по австралийското крайбрежие, които описват изчезнали места и пейзажи, погълнати от океана.

Някои от тези истории носят прагматична носталгия по времената, когато морското равнище е било по-ниско и местните жители са разполагали с огромни ловни полета по крайбрежието.

Други имат по-митологичен характер. Един такъв разказ описва историята на потомствен Нгурунгери, който тръгнал да преследва жените си, които избягали на полуострова на Кенгуруто. В гнева си Нгурунгери призовал моретата да се надигнат, за да откъснат полуострова от сушата и да превърнат жените в скали.

Нън продължава да преследва митове и приказки от цял свят, които да го насочат към конкретни геоложки събития в миналото, за да може да ги проучи.


Поставете оценка:
Оценка 3 от 2 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Чочо

    1 0 Отговор
    "В един съдбовна нощ" - така пишат хората, които в езика си нямат правила за род (мъжки, женски, среден). Редакторите на "Факти" да раздадат по една граматика на пишещите за тях и понякога да преглеждат материалите им/си.
  • 2 Гого

    0 0 Отговор
    Чочо защо, не прочетеш внимателно статията?

    Коментиран от #3

  • 3 Toto

    0 0 Отговор

    До коментар #2 от "Гого":

    Не стреляйте по пианиста нарекъл се Чочо - може да не си е доспал.

    А има ли някой представа дали Атлантида не е била в района на сегашното Черно море преди Босфора да се пропука и залее цялата падина отсам с водата от средиземноморието?

    Та нали в земите ни са се славили с висока култура още преди гърците да си присвоят тази слава.