Защо на Чернобил му трябват 3000 години да се възстанови

Във вторник се навършват 30 години от най-страшната ядрена авария в света -  аварията в украинската атомна електроцентрала  Чернобил.

"Чернобилската катастрофа причини необратими щети на околната среда, които ще продължат хиляди години", заяви неправителствената екологична организация "Грийнпийс" в свое проучване тази година."Никога до сега в човешката история не е имало толкова голямо количество радиоизотопи, освободени в околната среда при един единствен инцидент."

Въпреки че са минали три десетилетия от тогава, град Припят, който се намира в непосредствена близост до авариралата атомна централа, е много далеч от момента, когато би могъл да бъде заселен отново.

Районът около Чернобил ще трябва да остане необитаем в продължение най-малко на 3000 години, заради опасно високите нива на замърсяване. Според някои анализатори, това е доказателство за огромните и дългосрочни опасности, които крие ядрената енергетика.

"Въпреки твърденията на застъпниците на ядрената енергия, че тя е безопасна, историята й е белязана от редица бедствия и катастрофи", обяснява организацията Лекари за социална отговорност. "Чернобилската катастрофа през 1986 г. е един от най-страшните примери за потенциално катастрофалните последици от една ядрена авария. Около 220 000 души са били разселени от домовете си, а радиоактивното замърсяване от произшествието е направило 4 440 квадратни километра земеделска земя и 6 820 квадратни километра гори в Беларус и Украйна неизползваеми."

Според експерти комбинацията от фактори е довела до катастрофата на 26 април 1986 г. Световната асоциация за ядрена енергетика смята, че са били нарушени процедурите за експлоатация, а служителите в централата не са били достатъчно обучени и подготвени.

По време на тест в реактора, при който инженерите в атомната централа решават да изключат реакторите, за да проведат изпитание за сигурност, става токов удар. Той предизвиква експлозия на четвърти блок на АЕЦ-а, който е последван от множество пожари из цялото съоръжение. Грешни решения и лошо стечение на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, при която е освободено огромно количество радиация.

Приблизително 150 000 квадратни километра земя между Беларус, Украйна и Русия бива толкова сериозно замърсени, че 8 милиона души и днес страдат от сериозни ограничения за използването й, а около 5 милиона души все още живеят в замърсени с радиация райони.

Бедствието и последвалите мерки, които правителството предприема - като например, че евакуацията на хората от района започва чак 36 часа след инцидента - подчертават недостатъците на съветската система с нейните безотговорни бюрократи и укрепена култура на секретност.

От тогава Михаил Горбачов многократно е казвал, че според него Чернобил е един от най-големите гвоздеи в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка се разпада през 1991 г.

"Знаехме със сигурност, с арогантна сигурност, че сме под контрола на силата, с която си играехме. Бяхме накарали природните сили да направят завой и да се подчинят на нашата воля. Нищо не можехме да сторим след това", разказва Сергий Парашин, инженер в Чернобил от 1977 г. до деня на аварията, пред изданието "Kansas City Star". "Това беше денят, в който разбрахме, че сме грешали."

Ядрени експерти, които работят по разчистването на района на аварията казват, че е оптимистично да се мисли за заселване на мястото в близките 3000 години.

Някои от изотопите, освободени по време на аварията остават радиоактивни десетки хиляди години и процесът по разчистване не може да бъде дело само на едно поколение. За района около Чернобил ще трябва да се погрижат и следващите поколения - деца, внуци, правнуци.

Запитан, кога мястото около реактора отново ще стане необитаем, Игор Грамоткин, директор на електроцентралата в Чернобил, отговаря: "Най-малко след 20 000 години."

Някои хора обаче понасят тежко живота далеч от дома. За тях това е толкова непоносимо, че те решават да се завърнат, макар домът им да е в зоната на най-ужасяващата ядрена катастрофа, която човечеството познава. Въпреки предупрежденията, че мястото ще остане опасно през следващите 3 000 или 20 000 години, те се заселят отново в зоната, която техни роднини някога са наричали "дом".

"Съпругът ми искаше да се върне в родината през целия си живот. Той се върна тук, когато всичко беше затворено, когато беше забранено да се влиза. Той прекрачи през телената мрежа и влезе в забранената зона", разказва пред Ройтерс Александра Лозбин, една от 160-те души, събрали смелост да се завърнат у дома.

Лозбин и съпругът й се завръщат в дома си, на седем километра от Чернобил, през 2010 г. "Ние решихме да спасим историята на Чернобил. Надяваме се, че хората ще се върнат тук и ще живеят тук и техните деца и внуци ще видят какъв е бил животът тук ... "

Не само хората се завръщат в опасната зона. Дивата природа също е започнала да се отърсва от десетилетията на пустота и тишина.

Едно скорошно проучване на район от 1 600 квадратни километра около централата е установило, че животните живеят нормално в областта, въпреки високите нива на радиация.

Мястото, известно с една от най-смъртоносните ядрени катастрофи в човешката история, е станало убежище за много животински видове -  елени, бобри, сови, кафяви мечки, рисове, вълци.

Фотокапаните, поставени в района от биолога Джим Бийсли, стипендиант на National Geographic, са уловили един бизон, 21 глигани, 9 язовеца, 26 сиви вълци, 60 енотовидни кучета и 10 червени лисици.

"Когато хората ги няма природата процъфтява - дори в сянката на най-страшната ядрена авария в света", казва Джим Смит, учен по околната среда в Университета на Портсмут в Англия. "Почти сигурно е, че броят на видовете и тяхната популация в Чернобил е много по-висок от преди инцидента."