Защо не вярваме на лидерите си?

Анализ на Наяри Уудс за Project Syndicate.

Наяри Уудс e директор на Програмата за глобалното икономическо управление в университета в Оксфорд и декан на школата по управление в Блаватник

Оксфорд - За развитите демокрации в днешно време, концепцията за политическото лидерство, което играе ключова роля, става все по-размита. Избирателите, отчетливо уморени от статуквото, искат промяна на върха, карайки дори големите партии да трябва да се борят за излъчване на водач по техен избор.

В Обединеното кралство, представители на лейбъристката партия са възпрепятствани в усилията си да изместят Джереми Корбин като лидер. В Япония, предпочитан кандидат на управляващата Либерално-демократическата партия за губернатор на Токио, Хироя Масуда, отстъпи пред Юрико Койке. Що се отнася до САЩ, Републиканската партия искаше почти всеки друг да спечели номинацията за президент, само не и Доналд Тръмп; но ето че все пак точно той успя. И докато Демократическата партия се представлява от Хилъри Клинтън, нейният основен конкурент - Бърни Сандърс, даде по-сериозен отпор, отколкото някой е очаквал.

Посланието е ясно: ние не ти вярвамe вече.

Тръмп - с възхищението си по отношение на диктаторите, невъзмутим спрямо расизма и сексизма, невеж по голяма част от наболелите проблеми, както и с избухлив темперамент - стои на върха на този списък. Тези, които поведоха Брекзита - консерватори като Борис Джонсън (сега външен министър на страната) и Найджъл Фарадж, десен популистки лидер на Партията за независимост на Обединеното кралство - се отнасят с леко пренебрежение, дори застрашавайки бъдещето на Великобритания, както и на целия Европейски Съюз.

Ако основните лидери искат да променят мнението на избирателите, те трябва да се вгледате внимателно в това, което да бъдеш истински лидери наистина означава. Тук трябва да се припомни прозренията на американския генерал Джордж Маршал, който се фокусира върху темата за лидерството докато в същото време работи по възстановяването на американската армия през 1940-те.

Маршал спори, че да си лидер не е въпрос на реториката, а на характер. По-специално, лидерите трябва да демонстрират три основни качества, за да спечелят необходимото доверие и да бъдат ефективни: цел, безпристрастност и компетентност.

Цел, по негово мнение, означаваше да поставяш общото благо пред собствените си интереси. Този вид лидерство все още съществува. Ярък пример е Джо Кокс, младият британски депутат, който бе убит по време на Брекзит кампанията. Неговото ръководство застъпваше защита на правата на бежанците и бе широко признато във всички партийни линии.

Но в много случаи, политиката се превърна въпрос на самореклама - и състезание за рейтинги. В днешната културна обстановка знаменитостите са в центъра на вниманието и следователно се очаква политиците да са "личности." Те се състезават сякаш са част от телевизионно риалити шоу. Тръмп, с клоунски външния му вид и автобиография в шоубизнеса, е може би най-добрият пример за прехода към новите ценности. (The Huffington Post дори реши миналото лято да публикува отразяването на кампанията Тръмп в страниците за забаление.)

Проблемът обаче не е само, че така може да се доведе до избирането на крайно неквалифицирани водачи. Нещо повече, дори вече избрани, колкото и квалифицирани да са водачите могат да се мъчат в това да отхвърлят личните пристрастия и темперамента си въе вземането на критичните решения, и да им е трудно служат на страната си безпристрастно.

Подобни пристрастия могат да доведат до ужасни последствия. Това може да проследим и в бележка - наскоро разкрита като част от разследването на Чилкот във Великобритания. Тя е написана от бившия британски премиер Тони Блеър и е насочена към бившия президент на САЩ Джордж У. Буш в навечерието на войната в Ирак. Бележката започва така: "Аз ще бъда с вас, независимо." Блеър говори за вкарване на страната си във войната. Въпреки това, начинът и стилът, по който е написано предполага, че неговата лична връзка с Буш взима превес пред дълга му като премиер.

Да ръководиш с цел, а не чрез силата на личността си, е тясно свързано с безпристрастността, на която Маршал отдава съществено значение. Веднъж встъпвайки в длъжност, лидерите трябва да действат с честност и откровеност. Те трябва да устоят на изкушението да използват властта и поста си за собствени цели, за даване на преференции и специални защити по отношение на своите семейства и приятели, спонсори и лобисти.

Поддържането на висок стандарт на безпристрастност не е лесно, но това е абсолютно възможно. Президентът на Кабо Верде Педро Пирес е награден през 2011 г. с наградата Ибрахим, давана за постижения в лидерството в Африка. Пирес превръща страната си в "пример за демокрация, стабилност и растящ просперитет.". Той е работи изцяло за добруването на хората, а не цели да натрупа лично богатство. Пенсионира се в крайна сметка дори без да има жилище, регистрирано на свое име, но е широко обичан и уважаван от множеството.

Третият критерий за добро лидерство - компетентност - не е само въпрос на това колко знания лидерът е натрупал. Както Маршал адекватно отбелязва, тя също така се измерва в качеството на лидерите да се учат от грешките си и да подготвят себе си и тези около тях за важните решения, които им предстоят. Присъдата на Чилкот относно липсата на подготовка за войната в Ирак и последиците от нея за Великобритания е осъдителна. Същото става и по отношение на Брекзита - липсва какъвто и да е било план спрямо това как да се процедира след референдума.

Сега е идеалното време време да се съживи доброто име на лидерство. Избирателите трябва да видят кандидатите, които показват ясно изразена цел, безпристрастност и компетентност. Ако не го направят, те ще продължат да гласуват за онези, които смятат, че вече са ги провалили - дори ако това означава да гласуват за сътресения в Европа или за безразсъден нарцисист в САЩ.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.