Без помилване за Едуард Сноудън

Едуард Сноудън, бившият сътрудник на американската Агенция за национална сигурност (АНС), който преди 3 години разкри пред света секретни документи за дейността на американското разузнаване и по-специално, за мащабната операция за подслушване и следене, има своите почитатели и поддръжници по цял свят. След появата на филма на Оливър Стоун, в който се разказва съдбата на американския „предател“, той може би ще се сдобие с още. Но дали Сноудън заслужава да бъде помилван от президента, както настояват правозащитни организации в нова национална кампания, която съвпадна с премиерата на филма? Според в. Washington post, това е сложен въпрос, на който президентът Обама трябва да продължи да казва "не".

Защитниците на Сноудън не отричат, че той е нарушил закона, след като копира и отнесе зад граница 1,5 милиона класифицирани документи. Те по-скоро твърдят, че постъпката на Сноудън е била подтикната от благородни подбуди и това оправдава действията му. По-конкретно, той извади наяве документите с помощта на журналисти, включително репортери от Washington post, което даде възможност на американската общественост да научи за първи път, че АНС е събирала масово „метаданни“ от техните домашни телефони — информация за времето на телефонния разговор и за страните в него, но не и за съдържанието му — без да има съдебно разрешение за това. От изнесените документи стана ясно, че програмата за следене и подслушване заобикаля, ако не и явно нарушава федералния закон за наблюдение и показа рисковете за неприкосновеността на личния живот. Конгресът и президентът в крайна сметка отговориха с нов закон, който коригираше съществуващия. Справедливо е да кажем, че американците дължат тези необходими реформи на Сноудън.

Изданието пише, че Сноудън направи повече от това, което предизвика много усложнения. Той открадна и разпространи публично информация за международната програма на американското разузнаване PRISM, която е била разработена да следи целия интернет трафик.

Това едновременно бе очевидно законно и не до там очевидно заплашваше неприкосновеността. И още по-лошо, далеч по-лошо — той извади наяве информация за основни международни защитни операции на разузнаването: сътрудничеството със скандинавските страни срещу Русия; шпионирането на съпругата на един от съратниците на Осама бин Ладен; и няколко провокативни кибер операции в Китай. Информацията за метаданните, които АНС е събирала от телефонните разговори на обикновените американци, и която Сноудън извади наяве, по никакъв начин не е навредила на американските граждани. Това не се отнася обаче, за разкритията му около международните операции на американското разузнаване. САЩ бяха принудени да прекратят законното събиране на разузнавателна информация, което доведе до евентуални „огромни поражения“ за националната сигурност. Това преди дни обявиха представителите на Двупартийната комисия по разузнаването към Камарата на представителите на Конгреса на САЩ в свой доклад.

При представянето на доклада председателят на Комисията, конгресмен Девин Нунис заяви, че със своите разкрития бившият сътрудник на АНС е изложил на опасност американските военнослужещи и хората в Америка и той трябва да бъде съден за своите действия.

Така че на каква висша кауза е служил Сноудън?

Според Washington post в идеалния случай Сноудън ще се върне у дома и ще бъде внимателно разпитан за цялата тази история преди жури от негови колеги. Това със сигурност ще бъде в най-добрите традиции на гражданското неподчинение, а хората, които го практикуват винаги са били готови да отидат в затвора заради убежденията си. Сноудън обаче смята подобно развитие на нещата за неприемливо, тъй като американските наредби за защита на тайните изрично му забранява да използва своите по-висши цели и положителното въздействие като защита. И това е така, защото не е ясно как законът би позволил това, без да създаде огромна ниша за бъдещи течове на класифицирана информация. (Сноудън разруши своя авторитет като аватар на свободата, когато прие убежище в Русия, предоставено му от руския президент Владимир Путин, който не е известен с милостта си към тези, които разгласяват информация за него.)

Второто най-добро решение може да се окаже изгодна и за двете страни сделка, в която Сноудън приема мярка за наказателна отговорност за своите действия, а правителството на САЩ му предлагат своята снизходителност като признават неговия принос.

Нито една от страните към момента не изглежда заинтересувана от това. Но окончателно помилване ще завлече нещата в грешната посока.