Някога Вселената може да е била холограма

Ново изследване предполага, че вселената може в определена точка във времето да е била холограма, особено в първите няколкостотин хиляди години след Големия взрив, пише МегаВселена.

Трудът, публикуван в Physical Review Letters, е последното изследване върху „холограмния принцип“, който предполага, че законите на физиката могат да се прилагат върху вселената като двуизмерна равнина.

„Предлагаме да се използва тази холограмна вселена, която е много различен модел на Големия взрив, от общоприетия, който се базира на гравитацията и инфлацията“, казва водещият автор Ниайеш Афшорди, професор по физика и астрономия в Университета Ватерло и Институт Периметър. „Всеки от тези модели прави прецизни предсказания, които можем да тестваме с изчистването на данните и подобряване на теоретичната база – това в рамките на следващите 5 години.“

Теорията предполага, че обемът на космоса изглежда триизмерен, но в действителност е кодиран на двуизмерна граница или хоризонт, който зависи от наблюдаващия и който изисква едно измерение по-малко, отколкото изглежда. На кратко: виждаме го триизмерно, но е проектиран от двуизмерен източник, подобно на начина на работа на холограмния екран.

„Идеята е подобна на обикновените холограми, в които триизмерен образ се закодира в двуизмерна повърхност,“ обяснява ученият Костас Скендерис от Университета Саутхамптън, „но тук цялата вселена е закодирана.“

Изследователите стигнали до това заключение след наблюдения на нарушенията в космическия микровълнов фон – остатък от Големия взрив. Екипът използвал модел с едно и също време и две измерения на пространството. Реални данни от вселената, в това число за космическия микровълнов фон, след това били прибавени в модела. Учените установили, че те пасват перфектно, но само ако вселената е не по-широка от 10 градуса.

Докато много учени приемат космическата инфлация, която се случва след Големия взрив, нашите разбирания за физиката – в това число Общата теория на относителността и теориите за квантовата механика – не сработват с това, което наблюдаваме. Фундаменталните физични закони не са в състояние да обяснят, как вселената, такава каквато я познаваме, заедно с всичко налично в нея, би могла да се побере в толкова малка опаковка и след това да се разширява експоненциално.

Тук идват Афшорди и моделът на холограмата. Това може да доведе до нови теории за Големия взрив и функционална теория за квантовата гравитация – теория, която да слее квантовата механика и теорията за гравитацията на Айнщайн. „Ключът към разбирането на квантовата гравитация е разбирането на теорията на полето в едно по-ниско измерение“, казва Афшорди. „Холограмата е нещо като Розетския камък, превежда от познатите теории за квантовите полета без гравитация към неизследваната теория за квантовата гравитация.“

Остава си въпросът обаче, как вселената е преминала от 2D към 3D?