Какво трябва да знаем за Навални?

Хиляди гневни граждани, излезли да протестират в цяла Русия, стотици задържани - такава е накратко равносметката от протестите срещу президентските избори през март, на които Владимир Путин по всяка вероятност ще бъде избран за четвърти път. Към тази "стачка на избирателите" призова Алексей Навални - най-влиятелният опозиционен политик в Русия, който не беше допуснат до участие в изборите заради наложената му условна присъда.

Пътят на Навални

Навални беше първият, който още през 2016 издигна официално кандидатурата си за президентските избори. Впоследствие бързо изгради мрежа от предизборни щабове - от Калининград до Владивосток, макар през цялото време да е подозирал, че няма да му бъде разрешено да участва в изборите. През декември 2017 дойде и официалното потвърждение - Централната избирателна комисия го уведоми, че не може да бъде регистриран, тъй като има присъда за икономически престъпления.

Навални е бил разследван няколко пъти, като по две от делата е осъден условно. През 2016 година Европейският съд по правата на човека постанови, че при първото от въпросните две дела - за присвояване на пари от държавната компания за дървесина "Кировлес" - Навални е бил лишен от правото си на справедлив процес. Но според съдиите от Страсбург, самият процес не е бил политически мотивиран. Така се стигна до възобновяване на делото, а Навални и неговият бизнес-партньор отново бяха осъдени. През септември 2017 Съветът на министрите към Съвета на Европа стигна до извода, че решението на съда в Страсбург не е приложено изцяло и призова руските власти да допуснат Навални до участие в изборите. Което обаче Москва изтълкува като намеса във вътрешните ѝ работи.

Подобен е случаят и с второто обвинение, според което Навални и неговият брат са измамили руската дъщерна компания на френския козметичен гигант "Ив Роше" със сумата от 26 милиона рубли. През октомври 2017 Европейският съд видя и тук произвол и нарушение на правото на справедлив процес. Но отново не бяха установени политически мотиви.

Навални е роден през 1976 година близо до Москва. Следва право, а политическата си кариера започва в либералната партия "Яблоко" на Григорий Явлински, от която обаче по-късно е изключен заради "националистически възгледи". След това постъпва в "Руски марш" - движение, в което влизат националистически, дяснорадикални и ксенофобски организации. И от което Навални по-късно отчасти се разграничава.

Навални дължи своята популярност най-вече на интернет, където като блогър си печели славата на борец срещу корупцията. Бързо събира огромен брой последователи - само в Ютюб има 1,6 милиона абонати. Неговият стил, смесица от подигравка и ирония, очевидно се харесва. По време на протестите след парламентарните избори в края на 2011 Навални нарече управляващата партия "Единна Русия" "партия на мошениците и крадците". И така си спечели симпатиите на широки части от руското общество. По време на тогавашните протести Навални беше един от лидерите на опозицията. Днес той иска тази роля само за себе си, поради което среща немалко критика.

Плюсове и минуси

Навални се определя като либерален политик и главен опонент на Путин. В предизборната си програма обещава "революция срещу корупцията", повишаване на минималната работна заплата, изграждане на нови пътища и болници. Във външната политика се обявява за прекратяване на водените от Русия войни - например в Украйна и Сирия. Но остава уклончив по въпроса за анексията на Крим, говорейки за "легитимно решение, отчитащо интересите на местното население".

Най-големият му политически успех досега е участието на кметските избори в Москва през 2013 година, където се класира втори с 27 процента от гласовете. Днес Навални е още по-известен, но в национален мащаб популярността му не успява да надскочи десетте процента.

В същото време е факт, че Навални успява да мобилизира младите хора както никой друг руски политик. Така например в организираните от него протести през 2017 година се включиха особено голям брой ученици. Мнозина обаче виждат в това най-големия му недостатък - защото очевидно не успява да привлече на своя страна широките маси. И още един сериозен минус: Навални няма зад гърба си силна партия. Партията на прогреса, основана от него през 2012 година, не беше регистрирана от властите.