Еврозоната иска писмени гаранции от Гърция

Еврозоната настоява всички политически партии в Гърция да дадат писмени гаранции, че ще прилагат обещаните реформи, преди да се съгласи да задейства втория си спасителен план, заяви днес австрийският министър на финансите Мария Фектер.

„Международният валутен фонд ще работи за нова програма (за помощ) на гърците. Ние обаче ще бъдем в състояние да дадем нашето съгласие само ако управляващите и другите политически партии са съгласни с прилагането на реформите, като това съгласие трябва да бъде потвърдено писмено“, подчерта тя.
Нейният холандски колега Ян Кеес де Ягер заяви, че „поносимо ниво на дълга е предварително необходимо условие за бъдещата програма за помощ на Гърция“.

„Ясно е, че прилагането на реформите в Гърция се провали“, посочи пък шведският финансов министър Андерс Борг, чиято страна не е член на Еврозоната, но той участва в срещата на своите колеги от ЕС. „В сферата на структурните и на бюджетните реформи (гърците) не бяха на висотата им“, посочи той.

Снощи Еврозоната повиши тон на Атина, като постави условие за всеки нов заем страната да положи допълнителни усилия и същевременно апелира към частните й кредитори да направят по-значим жест за намаляване на дълга на страната и да не се стигне до фалит.

Министрите на финансите на страните от Еврозоната поискаха Гърция да изработи нова програма за бюджетни ограничения, за да намали дефицита, обяви тази нощ председателят на съвета на финансовите министри от Еврозоната и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, цитиран от Франс прес.

Приканваме гръцкото правителство и тройката - Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка - да се споразумеят възможно най-бързо по главните параметри на нова програма за амбициозни реформи в бюджета, каза Юнкер пред журналисти след снощното заседание на еврогрупата в Брюксел.

Гръцките власти и частните кредитори трябва да постигнат принципно споразумение в близките дни за намаляване на огромния дълг на Гърция, който я застрашава с фалит, добави Юнкер.

Финансовите министри искат средната лихва по новите облигации с по-малка стойност, издавани за намаляване на гръцкия дълг, да бъде под 3,5% - доста по-ниска от тази, която предлагат представителите на частните кредитори, посочва Асошиейтед прес.

Жан-Клод Юнкер уточни, че лихвата от 3,5% е средна за периода до 2020 г. Юнкер добави, че
дългът на Гърция трябва да достигне 120% от брутния вътрешен продукт до 2020 г., а спасителните заеми от еврозоната и МВФ да бъдат ограничени до 130 млрд. евро, добавя АП.

Министрите на финансите на 17-те страни от еврозоната, към които по-късно се присъединиха министрите от останалите 10 страни от ЕС, одобриха снощи договор за създаване на бъдещия Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ).

Той ще има собствен фонд от 80 млрд. евро и ще бъде на разположение на страните, ратифицирали пакта за строга бюджетна дисциплина, предадоха Франс прес и Ройтерс. Текстът определя правилата за действие на ЕСМ, който ще замени досегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕСФС).

В преходния период от една година между влизането в сила на ЕСМ през юли 2012 и отпадането на ЕСФС в средата на 2013 г., комбинираният им капацитет за отпускане на заеми ще бъде 500 млрд. евро, но този таван може да бъде преразгледан до влизането в сила на ЕСМ, гласи текстът.

Финансовите министри върнаха за допълнителни преговори предложението за реструктуриране на гръцкия дълг, посочва Ройтерс.

Разговорите за степента на участие на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг са жизненоважна част от втория финансов пакет за Атина, който ще й осигури финансиране до 2014 г.
Без тази втора спасителна помощ от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) Гърция няма да може да изплати свои задължения за 14,5 млрд. евро при настъпването на падежа на облигации през март.
Това ще даде началото на неконтролиран дефолт, които ще засегне сериозно икономиката на еврозоната, отбелязва Ройтерс.