13 Април, 2018 07:28 3 940 14

13 април 1204 г. Константинопол пада

  • рицари-
  • поход-
  • константинопол

Същевременно, без оглед на своите клетви, латинците се отдават на огромни грабежи

На 13 април 1204 г. Константинопол е завладян от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход.

Рицарите са тръгнали да освобождават Божи гроб, но решават да се справят с Константинопол. Причината е поредица от поети, но неспазени финансови ангажименти.

Венеция е поела ангажимента да превози армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня срещу заплащане и някои услуги. Дожът Енрико Дандоло иска 85 000 сребърни марки, но кръстоносците разполагат с едва 51 000. За да допълнят сумата, Венеция изисква да атакуват и превземат в нейна полза важното пристанище Зара в Далмация (дн. град Задар в Хърватия). След Зара походът поема към Константинопол, за да помогне на отстранения император да си върне престола срещу подкрепата на Византия в битките с неверниците. Алексий се качва на трона, но не е в състояние да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари срещу него.

А самият император бяга в Никея в Мала Азия.

Направен е опит да бъде избран нов император, но на 13 април двамата братя Ласкариди, единият от които е избран, се укрепват в Азия, а патриархът търси убежище в Тракия. Кръстоносците запазват живота на знатните и високопоставени граждани, които остават в града, като сестрата на краля на Франция – Агнес, както и на Мария, - дъщерята на унгарския крал Белла III от 1172 – 1196 г. И двете са императрици – женени съответно за Андроник I Kомнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195 и 1203 – 1204).

Същевременно, без оглед на своите клетви, латинците се отдават на огромни грабежи. Оплячкосването на Константинопол остава прочута страница в историята на Средновековна Европа. Известно е, че ограбването на имперската столица подхранва антилатинска полемика, която кара не един историк да заключи, че схизмата разделяща Византия и Рим, действително влиза в сила едва през 1204 г. Самият тогавашен папа- Инокентий III, бурно изразява възмущението си от рицарските изстъпления.

Последвало разделяне на земите. Още през март 1204 г. в лагера на кръстоносците е обсъждано разделението. Освен императора, който трябвало да получи земи от двете страни на Проливите, Бонифас дьо Монфера също трябвало да получи земи от двете страни, като получил и град Солун. Бодуен дал на граф Луи дукство Нике /Никея/ в Мала Азия, а дукство Филипопол /Пловдив/ на граф Рение дьо Три. Останалата територия била разделена, като бил консултиран имперския кадастър, на 24 владения, по 12 за кръстоносци и венецианци. Площта била в зависимост от големината на войската. Службите в двора били поверени на рицарите и повечето от тях били със западни названия – конетабъл, маршал и т.н. Всички барони раздавали щедро крепости на ордените по цялата територия на Византия.

Последицата от падането на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Азия е образуването на Латинската империя. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новият император е извършен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия имало разногласия относно избора за и против. Претендентите били двама – Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другия да се съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът се събрал в една църква в двореца на дожът на Венеция Дандоло. Според Клари, изборът на Бодуен е бил единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да се спре на Бодуен, който бил млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифас дьо Монфера била отхвърлена от венецианците, които се страхували да направят император, своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество. Съветът се спрял на Бодуен и изборът бил съобщен от епископът на Соасон.


Поставете оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Хасан

    15 6 Отговор
    Нищо ново под слънцето..в днешни дни също имаме един вид кръстоносен поход към Божиите земи..Сирия,Малаазия,Йеррусалим...

    Коментиран от #13

  • 2 Kcaniba

    17 2 Отговор
    1000 годити едно също!!!
  • 3 Хасан

    10 5 Отговор
    Ченгиз хан,Османската империя,Персите са нападали Запада...кръстоносци,латинци,Бонапарт,
    Хитлер,Англия,Сащ са нападали Изтока
  • 4 mediator37

    10 1 Отговор
    Енрико Дандоло като е бил посланик на Венеция в Константинопол се забърква в заговор срещу императора. Хващат го и го ослепяват като му изгарят очите със слънчеви лъчи фокусирани с вдлъбнато огледало, после го гонят да си ходи откъдето е дошъл.
    Дъртата сляпа мърша е мразел много Византия. Отмъщава си.
    Ето защо трябва да се трепе на място.

    Коментиран от #11

  • 5 Жалко

    19 1 Отговор
    Поредно доказателство за крадливата и лицемерна същност на западняците. Тази тяхна политика на присвояване и лъжи не е от днес. Унищожават най-богатия град на света и не случайно след това започва упадъка на балканите и логичното падане под турско
  • 6 Балдуин II

    11 0 Отговор
    Балдуин! Името е утвърдено в българския език като Балдуин! Плащайте на свестни преводачи!
  • 7 Хасан

    8 2 Отговор
    За завладяваннто на Константинопол от турците Запада също има участие... 21 годишен младеж без военни успехи да завладее града ..

    Коментиран от #10

  • 8 дежявю

    10 1 Отговор
    Такова нещо като Византия никога не е съществувало. Западните историография го измисля за да не се бъркат Римската Империя със самозваната Свещената Римска Империя . И най-вече за да присвои благородническо потекло на самозваните наследници на Римският Престол.
    Парадоксални факт:
    Римската Империя обявява християнството за официална религия, прави го популярно и го разпространява по света.
    Кръстоносците се събират под своите знамена на Свещен Поход, обаче нападат тъкмо столицата на РИМСКАТА ИМПЕРИЯ, която е създала тъкмо религията за която се бият .
    Защото им свършили парите....

    Коментиран от #14

  • 9 Гост

    5 0 Отговор
    И винаги "в името на Бог"!
  • 10 нали

    10 1 Отговор

    До коментар #7 от "Хасан":

    Интересен факт е че Франция търгува през целият период с Османската Империя без да заплаща мито на султана.
    Любопитно как така французите са си издействали тази невероятна пожизнена отстъпка?
    И защо командващите турската войска паши често имат френски настоящи имена ?
  • 11 Гост

    1 0 Отговор

    До коментар #4 от "mediator37":

    В много сериозна историческа грешка си! След одринската битка Дандоло умира - вече възрастен и билен човек. Погребан е в Св. София в Константинопол. Гробът му все още си е там! Лично стм го виждал!

    Коментиран от #12

  • 12 Atila

    0 0 Отговор

    До коментар #11 от "Гост":

    Така е,но одринската битка е 1205 год.,а падането на Константинопол 1204,Енрико Дандоло е ослепен преди това мисля,че е някъде по време на 3 кръстоносен поход когато е бил посланник в Константинопол
  • 13 Салам Алеко

    4 1 Отговор

    До коментар #1 от "Хасан":

    Проблемът е че не правиш разлика, кога хора водят война с хора, и кога полудиваци нападат хора! Има разлика !!!!
  • 14 Браво

    2 0 Отговор

    До коментар #8 от "дежявю":

    Браво за коментара, абсолютно верен,Жалко, че малко хора четят и знаят кое защо е станало. А завистта срещу Източната Римска империя, де факто истинката Римската империя не спира цялото средновековие. Така наречените византийци винаги са се наричали сами ромеи (римляни)