Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

8 февруари 1725 г. Умира Петър Велики

Заменя поземлените имуществените данъци с поголовни и така разширява данъчната база и събира пари за обновлението на войската и строителството на флот

Публикувана: 8 Февруари, 2019 07:29
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1691

Малко преди 5 часа на 8 февруари 1725 г. издъхва Петър Велики. Той е на 52 години. Възкачва се на престола едва 10 годишен. Русия от негово детство живее в Средновековието. Тя е царство с огромни територии в Азия. Руската войска е безнадеждно назадничава. Елитът ѝ се занимава с дворцови преврати и интриги зад стените на Кремъл. Честите походи срещу кримските татари и Османската империя търпят постоянни провали.

Само след 42 години, когато Петър е на смъртен одър, Русия вече е империя, фактор, с който всички се съобразяват. Петър наскоро е разбил окончателно най-силната армия в Европа - шведската. Войската му има 250 000 щика тренирани бойци и опитни командири. Под флага на Балтийския флот плават 141 бойни платнохода и неколкостотин гребни съда, руски кораби порят и Азовско море на юг. Русия има модерна администрация и система от училища.

Самият цар Петър едва можел да пише. Липсата на образование компенсира с безкрайно любопитство и практика. Още като юноша в имението, в което живее, са докарани 20 оръдия и най-добрият руски артилерист, за да обучи младия цар в тънкостите на боравене с топове.

Той използва рибарска лодка, за да опознае езерото. През 1697 г. той изпраща в Западна Европа т.нар. Голямо посолство. Свита от около 250 души, оглавявана от трима пълномощни посланици, тръгва из Европа и за година и половина посещава Рига, Кьонигсберг (дн. Калининград), Бранденбург, Холандия, Англия и Австрия.

Под името Петър Михайлов, сержант от Преображенския полк, инкогнито в мисията участва и самият цар. Тя обаче дава на Петър европейски опит и решителност да промени Русия и пренасочва външнополитическите му амбиции от юг на север към Прибалтика и Европа. Това се оказва ключовият момент за превръщането на страната в световна сила.

По време на Голямото посолство Петър се влюбва в Холандия. Среща се с видни учени, изобретатели, художници и други.

Царят работи няколко седмици в корабостроителница на Източноиндийската компания по строителството на бойния кораб „Петър и Павел“, специално кръстен така заради него. В Лондон руският цар посетил леярна, арсенал, парламента, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, който се ръководел от самия Исак Нютон. След това пътувал и до Манчестър, където се запознал с идеите на съвременното градоустройство, които по-късно използвал при строителството на Санкт Петербург.

Плановете на Петър да посети Венеция и да се срещне в Рим с папата са провалени от съобщение за нов опит за преврат в Москва. Пучът на стрелците е потушен още преди Петър да се прибере, но веднага с пристигането си той нарежда публична екзекуция на превратаджиите и започва радикални реформи.

Петър издава указ за носене на немски дрехи и забранява кафтаните на велможите. Зачерква традиционното руско летоброене и от 1 януари 1700 г. въвежда Юлианския календар. Нарежда да се обръснат брадите и мустаците на дворянството и налага тежък данък на несъгласните. Натиска и църквата, като издава закон монаси да стават само хора над 50 години, за да служат по-младите във войската. Заменя поземлените имуществените данъци с поголовни и така разширява данъчната база и събира пари за обновлението на войската и строителството на флот. Започва трескаво да основава училища, като поставя началото на организираното образование в Русия. Основава Руската академия на науките, първата гимназия в Русия и първия университет.

След Голямото посолство амбициите на Петър се насочват към отвоюване на руски излаз на Балтийско море. През 1700 г. моментът изглежда подходящ, когато на трона на най-голямата сила в Европа - Швеция, се възкачва едва 18-годишният Карл ХII. Коалиция от старите врагове на Швеция - Русия, Прусия, Дания и Норвегия - започва Голямата северна война.

Мир е сключен през 1721 г., след като Карл ХII е убит в битка през 1718 г.

Почти веднага след победата на 22 октомври 1721 г. в новата столица Санкт Петербург Петър I е обявен за император на цяла Русия от руския Сенат и синода на църквата. Прусия и Холандия веднага признават новата титла на руския цар, а по-късно и цяла Европа.

През 1703 г. Петър решава да построи град на отвоювано от шведите по време на Северната война парче земя в устието на река Нева на Финландския залив, за да си осигури достъп до Балтийско море. Първата и най-важна постройка в него по време на войната е Петропавловската крепост и нейният първи камък е положен на 15 май 1703 г. Основната част от града е построена от 1704 до 1717 г. с труда на крепостни селяни и пленници. Те секат гори, засипват блата и строят диги, улици и сгради. Над 60 000 крепостни и 40 000 шведски пленници оставят костите си на строежите на града.

През 1712 г. Петър обявява още недостроения град за столица. Кръщава го Санкт Петербург - холандското произношение на името на свети Петър, на когото всъщност е посветен градът.

Русия

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Румен Радев
Президентът Румен Радев коментира нападките на предшественика си Росен Плевнелиев
Мисля, че всички трябва да пазим авторитета на бившия държавен глава дори когато той самият не знае как да си го опази"

Още бисери