"Ама ти изобщо не приличаш на туркиня"

„Казват, че не изглеждам като туркиня. Е какво, като дюнер ли трябва да изглеждам?" Един мем, който е много популярен в социалните мрежи, вдъхнови 33-годишната турска графична дизайнерка Есра Гюлмен за една изложба в Берлин под мотото „Не изглеждам ли като туркиня?".

"А яздите ли камили?"

Как, по дяволите, трябва да изглежда човек, за да бъде идентифициран като турчин, като германец или като каквото и да било? - пита Есра Гюлмен, предизвиквайки берлинчани да видят многообразието от националности в своя град. Според известния турски журналист Джан Дюндар, прогонен от режима на Ердоган, младата дизайнерка била принудена непрекъснато да отговаря на нелепи въпроси като: „Не ви ли задължават в Турция да носите фередже?", „Яздите ли камили?" и „Ядете ли свинско месо?".

От същите клишета се дразни и друга турска берлинчанка - авангардистката Ишил Егръкавук, която в интервю пред американското електронно издание "Artbridge" казва: „Турската общност в Германия, създадена от т.нар. гастарбайтери, е породила много стереотипи в главите на хората. Да, аз съм от турски произход, но освен това съм американка по образование, феминистка и преподавателка в един много добър университет. И се бунтувам срещу тези стереотипи, като в същото време наблюдавам как ще реагират хората".

За предразсъдъците на германците към турците пише и Джан Дюндар в своята колонка в „Ди Цайт". Авторът посочва и един парадокс: никой друг в Европа не пътува толкова много до Турция, колкото германците, те виждат много турци и в своята страна - и въпреки това имат предубеждения. Обяснението, според Дюндар, е следното: всичко зависи от това кога, защо и откъде са пристигнали в Германия тези турци.

По тези показатели Джан Дюндар разделя турците в Германия на две групи: пристигналите отдавна и пристигналите наскоро. „Параметрите" на първата група са: пристигнали от Анадола през 60-те години на миналия век, за да работят в Германия. Докато новите турски мигранти са пристигнали през второто десетилетие на 21 век, идват главно от Истанбул и са напуснали Турция, защото искат да живеят в свобода.

Авторът припомня, че трите поколения гастарбайтери постепенно са формирали своя собствена идентичност, която не е нито турска, нито германска. В Турция ги наричат „немците", а в Германия - турци. В действителност обаче те не са нито едното, нито другото - идентичността им е хибридна, констатира Дюндар.

Рус атеист, пиещ алкохол: турци има всякакви

„В цялата тази бъркотия пристигнахме и ние: прогонените не от безработицата, а от репресиите, хората, които вече не могат да дишат в онзи авторитарен режим и се стремят към демокрация, жертвите на Ердоган, учените, журналистите, хората на изкуството, писателите", пише по-нататък Джан Дюндар. Тези прокудени турци, от чието име говори журналистът, изпадат в странна ситуация: като „истински турци" не ги идентифицират нито германците, нито последователите на Ердоган. „Дори за част от турците, пристигнали в Германия по-отдавна, които са се вкопчили в своите корени, за да се справят със сътресенията на миграцията, ние сме по-различни от "нормалните турци". Някои от нас се дразнят, защото го възприемат като обида. Други се гордеят, защото го чуват като комплимент", отбелязва турският журналист.

В края на колонката си Джан Дюндар пише: „Всички онези, които робуват на стереотипите и като видят рус турчин-атеист, пиещ алкохол, веднага казват „Ама ти си много различен от турците", би трябвало най-после да си дадат сметка за едно: не едните са по-различни от другите, а всички турци са различни помежду си. И така е много по-добре, отколкото ако всички бяха еднакви".