За какво си говориха топ военните от Русия и САЩ във Финландия?

Висши американски и руски военни командващи се срещнаха на фона на опитите на САЩ за получаване на военни права и друга подкрепа за борба с тероризма в страни, граничещи с Афганистан - ход, на който Москва категорично се противопоставя, съобщава АП.

Срещата във финландската столица Хелзинки между генерал Марк Мили, председател на Съвместния щаб на началниците щабове на САЩ, и ръководителя на руския Генерален щаб генерал Валери Герасимов идва в решаващ момент след военното изтегляне от Афганистан, уточнява news.bg.

Без войски на място, САЩ трябва да изградят повече бази, обмен на разузнавателни данни и други споразумения, за да помогнат за наблюдението на екстремистите от Ал Кайда и Ислямска държава в Афганистан, за да се гарантира, че те не се прегрупират и не представляват заплаха за САЩ и техните съюзници.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви през юли, че Москва е предупредила Вашингтон, че всяко разполагане на американски войски в страни, съседни на Афганистан, е "неприемливо".

Той каза, че Русия е казала на САЩ "по директен и ясен начин, че това ще промени много неща не само във възприятията ни за случващото се в този важен регион, но и в отношенията ни със САЩ".

Рябков каза също, че Русия е провела "откровен разговор" със страните от Централна Азия, за да ги предупреди да не допускат американските войски в техните граници.

Мили отказа да предостави подробности за срещата на репортери, пътуващи с него до Хелзинки. В изявление в сряда полковник Дейв Бътлър, говорител на Мили, заяви, че срещата е "продължение на преговорите, насочени към подобряване на комуникацията на военното ръководство между двете нации с цел намаляване на риска и оперативно разрешаване на конфликти".

Бътлър каза, че и двете страни са се съгласили да не разкриват подробности от преговорите, което е било практика при предишни срещи и разговори.

Но само преди няколко дни Мили изясни, че основният въпрос е ключова тема в съзнанието му по време на това европейско пътуване, като каза, че го е обсъдил с колегите от НАТО, когато се срещнаха в Атина през уикенда.

Мили, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и служители на американското разузнаване предупредиха, че Ал Кайда или групировката "Ислямска държава" може да се надигнат и да представляват заплаха за САЩ след една до две години.

Американските военни лидери заявиха, че могат да провеждат антитерористично наблюдение и ако е необходимо, да нанасят удари в Афганистан "от хоризонта" - тоест от активи, базирани в други страни.

Те обаче признават, че полетите за наблюдение от бази в Персийския залив са дълги и осигуряват ограничено време във въздуха над Афганистан. Така че САЩ и техните съюзници искат основни споразумения, права за полети и засилен обмен на информация с по-близки до Афганистан държави, като Узбекистан, Киргизстан или Таджикистан.

Засега няма индикации за напредък. Москва поддържа плътно страните от Централна Азия и се противопоставя на западното присъствие там.

САЩ използваха Транзитния център в Манас, Кригизстан, за голяма част от войната в Афганистан, премествайки войски във и извън военната зона през тази база. Под натиска на Русия и нейните съюзници обаче Кригизстан настоява САЩ да напуснат базата през 2014 г.

САЩ също наеха Карши-Ханабад, известен като K2, като база в Узбекистан за няколко години след началото на войната в Афганистан. Узбекистан нареди базата да бъде закрита през 2005 г. на фона на напрежението с Вашингтон, а Министерството на отбраната потвърди през май, че конституцията и военната доктрина на страната изключват присъствието на чужди войски там.

Не е ясно дали има потенциал за преговори с руснаците, за да ги насърчи да намалят възраженията си срещу присъствието на САЩ или съюзниците в региона. Но руските представители също изразиха загриженост, че талибаните може да дестабилизират Централна Азия.

Мили говори оптимистично тази седмица за получаване на помощ от съюзници. Той никога не е посочвал конкретно Русия или страните от Южна Азия, но каза, че съюзниците от НАТО обсъждат потенциалния принос.

"Има възможности, при които членовете на алианса могат да изберат да работят в тясно сътрудничество с нас по тези възможности на хоризонта", каза Мили пред репортери.

Срещата на Мили с Герасимов и по-широките дискусии за борбата с тероризма тази седмица идват след смъртоносен въздушен удар на САЩ в Афганистан в последните дни на хаотичната евакуация на американци, афганистанци и други. Първоначално САЩ твърдяха, че ударът с безпилотен самолет е убил ислямски екстремист, който иска да атакува летището в Кабул, но сега твърди, че това е грешка, която уби 10 цивилни, включително седем деца.

Инцидентът предизвика въпроси за бъдещото използване на удари с безпилотни летателни апарати срещу терористи в Афганистан. Генерал Франк Маккензи, ръководител на Централното командване на САЩ, заяви, че макар този въздушен удар да е "трагична грешка", той не може да бъде сравним с бъдещи контратерористични удари.

Маккензи коментира, че ударът, при който загинаха цивилни, се основава на разузнавателни данни, сочещи за непосредствена заплаха от нова атака на летището в Кабул. Атентатор самоубиец само дни по-рано уби 13 американски войници и десетки афганистанци и други цивилни на летището.

Бъдещите удари по тези, които се смята, че представляват заплаха за САЩ, казва Макензи, ще бъдат "извършени при различни правила за ангажиране" и ще има повече време за проучване на целта.

"Ще имаме възможност да развием допълнително целта и време да разгледаме модела на живот. Това време не беше на разположение, защото това бе непосредствена заплаха за нашите сили", каза Макензи. "Нямахме лукса на времето да развием модел и да направим редица други неща."