6 72442

Кампанията срещу българите в Северна Македония напредва

  • северна македония-
  • кампания-
  • владимир перев

Това обяви Владимир Перев

Кампанията срещу българите в Северна Македония напредва - 1
Снимка: БГНЕС/EPA

Очакват се много неща от предстоящия съвет при българския държавен глава Румен Радев. Това обяви македонският журналист Владимир Перев пред БНТ.

Мнението му е, че всички надежди са насочени към този съвет. Перев очаква заключения и констатации.

Те трябва да доведат до решаване на двустранни въпроси. Журналистът следи внимателно македонските медии.

Според него кампанията срещу българите не стихва. Всъщност тя напредва по различен начин.

Вече се търси вариант за вкарването на македонците в българската конституция. Предстоящата среща между премиерите на двете страни не дава очаквания, че скоро ще има решения.

Перев се надява на решение за защита на правата на българите в Северна Македония.


Поставете оценка:
Оценка 4.6 от 30 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Българин в РСМ

    74 3 Отговор
    Сърбия няма интерес РСМ да влезе в ЕС.., затова подклажда в РСМ омраза към България.
  • 2 един народ

    45 1 Отговор
    Проверете говора и песнопеенето на децата и учениците в ранна възраст в България и Македония. Защото техния говор и чуства никой не може да изкорени. Кръвта вода не става. Има видеа в големия интернет. Нека гугъл ви разкаже за една неразказана и дълго прикривана от службите история.

    Коментиран от #34, #35, #39

  • 3 Факти

    43 1 Отговор
    Най важно е децата край Вардар да се откърмват с Български народни песни на Миладинови.
  • 4 Колю

    54 1 Отговор
    Фундамента на тази държава РСМ е отричането на бългаските корени. Омразаата към българското е държавна политика. Внушението на македонците че те са всичко друго но не и с български корен е политика на търсене на единтичност на базата аз съм този който не съм, иначе казано аз съм НЕбългарин.

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 ЕвроКомисията

    6 53 Отговор
    Признаването и защита на "неспазваните" права на македнските българи в Северна Македония е в пряка релация със признаването, зачитането и защитата на доказано многократно потъпкваните права на македонците в България!

    Коментиран от #8

  • 8 DeJa Vu

    5 21 Отговор

    До коментар #7 от "ЕвроКомисията":

    Българските комунистически и ДС клептомански подтисници викат силно "Дръжте македонските подтисници"!
  • 9 Историк

    43 2 Отговор
    геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци”, за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено уж фундаменталната книга „За македонцките работи” на Кръстьо Мисирков.

    Лично аз винаги съм смятал, че тази книга е специално сътворена „свидна рожба” на сръбската пропагандна машина, нарочно издадена за маскировка като творение на Кръстьо Мисирков.
    Откриването от нашия екип на оригиналния дневник от 1913 г. на самия Кръстьо Мисирков с помощта на антикваря Страшимир Филипов категорично доказа това мое предположение. Защото от този дневник, написан на руски език, ясно се вижда, че обявеният във Вардарска Македония за „Македонец № 1” Кръстьо Мисирков сам се назовава „македонски българин”. И то българин патриот от най-висша степен - който милее за своите братя българи, тъгува за освобождението на Македония, за обединението на всички българи и страда изключително много за погрома на България през 1913 г. Книгата бе издадена в Скопие, даже тържествено представена там от проф. Зоран Тодоровски, директор на мак
  • 10 Историк

    28 0 Отговор
    проф. Зоран Тодоровски, директор на македонските архиви, и беше обявена за книга № 1 на македонския книжен пазар. Това вече съвсем не го очаквах - насред Скопие, в присъствието на плеяда скопски „учени” и „политици”, да се представя книгата на Мисирков, която обръща с главата надолу всичките сръбски измишльотини за „македонеца” Мисирков. Да се издава и рекламира книга, която прави на посмешище най-големия теоретик на македонизма, всеизвестния „мисирковед” академик Блаже Ристевски и разбива на пух и прах основите на съществуване на фалшивата БЮР Македония. Чак такова „ритуално самоубийство” никога не съм очаквал, че ще направят скопските лъжеисторици. Това направо си е Божа работа и още едно ярко доказателство за неграмотността и лудостта на покрайвардарските псевдоакадемици.
    Поради неудобния си формат, ограничения тираж и слабото разгласяване книгата остана непозната за българския читател. Затова сега я издаваме специално пригодена за нашия пазар, за да види целият български народ цинизма и варварството на еничарите в Скопие, които в мародерството си стигнаха дотам, че Кръстьо Мисирков, един истински български патриот, да бъде представен като баща на македонската нация и отявлен враг на своя род.
    Силно се надяваме книгата да бъде прочетена и от посланиците на Русия, Холандия, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Швейцария и Турция, па белким да осъзнаят поне малко падението на техните държавници с неадекватната си подкрепа за сърбокоминтерновската пар
  • 11 Историк

    20 1 Отговор
    сърбокоминтерновската партия ОМО „Илинден” в Съвета на Европа, на която партия главната й цел е унищожаването на българите в Пиринския край.



    Никола Григоров

    Цената на лъжата?
    През пролетта на 2006 г. съдбата и любопитството довеяха главния редактор на поредицата „Сите българи заедно” Никола Григоров до малкото антикварно магазинче на Страшимир Филипов на софийската улица „Цар Симеон”. Тук в ръцете му попада един неизвестен ръкопис, който само след няколко месеца ще се окаже една от поредните сензации, които историята ни поднася. Един мой професор преди десетилетия казваше, че понякога му идвало на ум като попадне на някой неизвестен документ, който му обърква научната концепция, да вземе и да го унищожи. Но слава Богу, той се оказа честен учен и такива действия не е предприемал. Пък и нашата марксистка историография даваше големи възможности без да се прибягва до унищожаване. Просто премълчаването и отдаването на забвение на факти и документи водят до по-добри резултати от унищожаването и изгарянето. Пък и Рей Бредбъри в един от най-блестящите си, днес вече култови романи доказа, че ръкописите не горят. Нашият случай е именно такъв. Ако антикварят не беше послушал Григоров да ми се обади и да ми даде да разгледам ръкописа, и да го прибера в Централния държавен архив, или ако беше попаднал в ръцете на скопските фалшификатори и манипулатори можеше да се разминем с откритието и то само няколко години след като авторът на ръкописа беше обявен в Ско
  • 12 Историк

    12 1 Отговор
    Скопие за македонец на столетието. Но чудесата не свършиха само с откритието, а и с последвалите събития. За чест на антикваря искам да отбележа неговите думи, че той е българин и по никакъв начин и за никакви пари не би го дал на скопските измамници. И какво именно се случи. Тук в България открай време бяхме обявили авторът, една от трагичните фигури в българския ХХ век за неуравновесен и продажен и че думите му нямат никаква стойност, докато построеният нематериален скопски монумент се извисяваше толкова високо, колкото вероятно е стърчал Родоския колос и статуята на Свободата в Ню-Йоркското пристанище. И понеже ние захвърлихме твореца в прахта, в Скопие, главния Велзевул на манипулаторите направи небивала научна кариера от изтражувания и интерпретации. Преди 30-на години, когато се запознах с този слуга на дявола, той беше дошъл да „изтражува” (издирва) документи и „податоци” (сведения) за таткото на македонската нация, му думам, че едва ли на хиляда документа ще намери и един, в който да се споменава думата македонец, но той мъдро и категорично ми заяви, че той издирва точно този един на хиляда документа. Стигна се до там, че след публикуването на ръкописа, ние тук в България открихме, наистина със закъснение, още един от големите и истински българи, което е нормално, докато в Скопие започнаха до го усукват по „килифарски” (нищо че Килифарево е в Търновско, а не в Скопско), че дори и таткото на македонската нация, пък и на всичко македонско също допуск
  • 13 Владимир

    7 2 Отговор
    Ами те са си в конституцията нали са ние !!! Там са шопи , тракийци и т.н. . Искат да се прераждат ли ???
  • 14 Историк

    12 0 Отговор
    таткото на македонската нация, пък и на всичко македонско също допускал грешки и правел компромиси по пътя към постигането на голямата македонска истина и цел.

    Та понеже се отклоних да отбележа, какво беше следващото чудо, пък и серията от чудеса. Категорично решихме да публикуваме този уникален за науката ръкопис, а след като постигнахме съгласие с колегите от Архив на Македония решихме да го издадем на двата езика – българския и на производния от него диалект – македонския, като приложим и диск с копие от руския оригинал, тъй като таткото на македонския език и т.н се оказа, че на практика не е знаел македонски, въпреки неумелите му езикови построения през 1903 г. в „За македонцките работи”. Договорката ни беше книгата да се печати в македонска печатница, за да няма никакви съмнения след последователите и епигоните на автора.

    Представихме ръкописа на нарочно свикана пресконференция за скопските медии в салона на Института за национална история. Интересът беше небивал. Бяха дошли повече от две дузини любопитни журналисти – от телевизии, радиа, вестници и списания. Вечерта бяха излъчени и репортажи от пресконферецията, а сутринта всички вестници и списания печатаха своите съобщения и коментари. Без да е видял ръкописа и без да знае за какво става дума видния манипулатор Блаже Ристовски се яви също в почти всички медии, за да се възползва от откритието. На също съвместна пресконференция за българските медии в София-Прес отново преобладаваха представите

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 Историк

    11 0 Отговор
    представителите на македонските медии. Българските медии си правеха оглушки, въпреки скромното им присъствие на пресконференцията и кратките съобщения в софийските вестници. От българските научни среди почти нямаше никой. Явно за пореден път ние в България бяхме обърнали гръб и на поредния български блуден син.

    Очакването от оповестяването на ръкописа бяха огромни и то както стана ясно, преди всичко в Македония. Но Господ да им прости глупостта, защото те не знаеха какво предстои! И наистина след трудния превод книгата беше отпечатана през 2008 г. и последва още едно чудо. Книгата получи най-голямата награда на Скопския книжен пазар. Явно авторитетното жури не беше дори разгърнало книгата?! Премирането на книгата бе последвано от първата £ премиера в центъра на Скопие. Оставихме българската за по-късно.

    На премиерата говориха двама мастити скопски учени – акад. Гане Тодоровски и проф. Владо Поповски, заедно с издателите д-р Зоран Тодоровски, директор на Архив на Македония и д-р Боряна Бужашка, председател на българските държавни архиви. На мен ми беше забранено да говоря, въпреки, че както посочих по-горе не само откритието, но и подготовката на изданието бяха преди всичко мое дело, за да не станело някой скандал, и аз само стоях на масата-трибуна и се усмихвах глупаво на тези, които бяха дошли заради мене и заради Мисирков и очакваха да се каже нещо по-различно. „Промоторите” (думата идва от „промоция”, премиера) представиха изданието както биха пре
  • 17 Историк

    10 0 Отговор
    както биха представили, каквото и да било друго издание, та никой не разбра що за откритие беше направено и за какво става дума. И тъкмо свърши промоцията и не щеш ли мен ме грабна едно дребно човече, дошло от София от някаква си телевизия с нова лъскава камера, което се оказа, че било по образование филолог и почна да ме разпитва за „Мисирковски” без дори да знае кой пък е тоя. Загуби ми повече от половин час, докато посетителите и промоторите нагъваха сандвичи и люскаха вино на корем. Аз нямах възможност да поговоря с никого, тъй като ме грабнаха скоростно след това загадъчно интервю, което така и никъде не беше излъчено, да ходим на официалния „ручок”. Спорът там беше безпредметен, тъй като само ние си говорихме и само ние се слушахме. Академикът Гане, понеже беше и поетична душа ми говори за последната си поема, породена от мислите му край новоиздигнатия в Скопие паметник на албанския владетел-герой Скендербег. По отношение на Мисирков този забележителен учен-чревоугодник вече беше си изпълнил задачата и можеше да нагъва пържоли с хубави питиета, които в Македония са все още истински, ама май само те?! Поспорихме с д-р Поповски, който по време на промоцията беше наредил куп неверни неща, но никой не ми даде думата да отговоря. Думам му, „абе д-ре, това което казваш сам ти знаеш, че е неистина, защо го казваш?!” А той ми отговори без каквото и да е притеснение – „Билярски, не забравяй, че аз съм македонски историк”. „Добре де, казвам аз, като си македон
  • 18 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Историк

    8 0 Отговор
    Още повече, че исках да видя как ще реагира манипулатора. И той реагира както и очаквах. Веднага почна да дава изявления и интервюта, като прилежно се беше запознал с оскъдните текстове и дори допусна, че българите сигурно са скрили от ръкописа, тъй като Мисирков е отбелязал на последната му страница че продължава и на следващите от 382 до 386 с., а ръкописът на практика завършва на номерираната 381 с., като има приложени към ръкописа, но не номерирани негови писма. Бях впечатлен, за пореден път от уменията на фалшификатора. Той от тези две непълни страници беше успял да извлече максимум информация и да премине отново в атака. И както казват хората – котка по гръб не пада!

    И тук си спомних за мои впечатления от милиционерския музей в София, който се намира зад гърба на Съдебната палата. Там е изложен на показ българският криминален гений на различни фалшификатори на пари, на ценни документи и на какво ли не още. Ако скопския учен би си отдал таланта в тази област гарантирам, че щеше да бъде най-добрия от родните фалшификатори. Казват че съветските патоанатоми след смъртта на Ленин и на Маяковски отворили черепите им да видят къде се е помещавал техния гений, а Лафонтеновия герой разкъсал кокошката дето му снасяла златни яйца, защото нямал търпение да забогатее бързо и наведнъж. Без да имам каквито и да било лоши помисли искам да кажа, че гения на злодеите, фалшификаторите и манипулаторите също трябва да бъде изучаван и да се дава за пример на поколеният
  • 21 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 22 Историк

    8 1 Отговор
    За съществуването на този дневник се знаеше още от 1959 г., когато беше публикуван уводът към неговите „Спомени и впечатления”, записвани от 8 до 17 август 1923 г.2 Същите са писани на ръка в тетрадка и са предадени от сина на К. Мисирков д-р Сергей Мисирков в Института за национална история в Скопие през 1956 г. На 8 август 1923 г. Мисирков разказва за срещата и разговора си с университетския професор Петко Стоянов, негов приятел от следването му в Санкт Петербург и с неуточнения деец на ВМРО Николов. Дословно той пише: „Стана дума за моя дневник, воден от първия до последния ден (Букурещкия мир) на II балканска война в с. Климентово, Ахтирска околия, Харковска губерния (Русия), даден за съхранение при българския консул Б. П. Кисимов в Одеса, който напущайки консулството след преместване или освобождаване от длъжност, взел дневника ми със себе си и още в края на 1918 година ми съобщи, че дневникът ми се намира при него, но между това, сега 1923 г. ми каза че се е загубил.”3 От тогава до 2006 г. дневникът беше в неизвестност. Антикварят, който ни го предаде също не можа да си спомни от кого го е получил преди повече от две години, предполагайки че най-вероятно това са били наследници на Борис Кисимов, изровили от някой таван ценния му ръкопис.4

    Този новоткрит дневник на К. Мисирков е още един изключително ценен ръкопис от неговото все още ненапълно издирено и проучено творчество. Нямам намерение да анализирам творчеството на Кр. Мисирков, пък и публик
  • 23 Историк

    8 0 Отговор
    незначителни на брой, сред които преобладават предимно критичните и тези от публицистичен характер.7 В Македония, напротив са отпечатани огромен брой студии, монографии, събрани съчинения, статии и други публикации и бяха проведени и редица научни и международни конференции, и кръгли маси. Но определено трябва да подчертая, че и в този случай количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Македонската научна мисъл със своите действия опроверга редица важни принципи в марксистко-ленинската философия и ако продължават и в бъдеще така ще могат да се похвалят с нови парадоксални резултати. Макар, че македонската псевдонаука се хвали с планината от извратените си постижения, смятам че би било добре за любопитните да се запознаят с някои основни заглавия, сред които водещо е мястото на академика-месия Блаже Ристовски.6

    Кръстю Петков Мисирков е роден на 6/18 ноември 1874 г. в с. Постол, Ениджевардарско, намиращо се върху останките на античния град Пела, който е бил столица на древната Македония на Александър Македонски.

    До 1889 г. учи в родното си село, а от есента с. г. е ученик във втори гимназиален клас в Белградската гимназия, като стипендиант на Дружество „Свети Сава”.

    След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и след Сръбско-българската война през 1885 г., макар и бита при Сливница и Драгоман, и капитулирала в Пирот Сърбия продължи действията си с упорита и целенасочена пропаганда в Македония с намерението да изчака и п
  • 24 Историк

    9 0 Отговор
    макар и бита при Сливница и Драгоман, и капитулирала в Пирот Сърбия продължи действията си с упорита и целенасочена пропаганда в Македония с намерението да изчака и предизвика удобен момент за заграбването на още български земи, като едно от най-сериозните £ оръжия от този период, от тогава и до днес, стана македонизма. Сърбия, колкото и да мечтаеше да £ бъдат върнати сръбските земи в северозападна посока не намираше сили да се пребори с Дуалистичната монархия (Австро-Унгария), която също имаше своите апетити още по-надолу на балканите за излаз на топло море. По изработените план-програми от Илия Гарашанин и Стоян Новакович, запазени в архивите, а вече и публично достъпни западната ни съседка започна да купува и привлича за изпълнението на пъклените си замисли продажни български души.7 Сръбската пропаганда особено много се активизирала в Македония, опитвайки се с пари, постове, безплатно обучение и стипендии в сръбските средни и висши училища да привлече на своя страна колкото се може повече българи. В резултат на един скандал в Солунската гимназия Дамян Груев, Димитър Мирчев, Никола Наумов, Христо Попкоцев, Петър Попарсов и др. приемат предложението на сръбските емисари да отидат и да учат безплатно за сметката на Дружество „Свети Сава” в Белград. Сред тях, както посочих по-горе е и младият Мисирков. Голямата група заминава да учи в Белград от есента на 1888 г., като първо завършват гимназия, а след това отново за сметка на Дружеството постъпват да следва

  • 25 Историк

    8 1 Отговор
    гимназия, а след това отново за сметка на Дружеството постъпват да следват във Великата школа. От запазените документи от този период става ясно, че сръбската пропаганда не успява да пречупи българчетата от Македония и през 1890 г. вече ги виждаме почти цялата група да напускат Великата школа и да постъпват във Висшето училище в София. Не е известно кой е написал молбата на учениците от Македония на 31 октомври 1888 г. до сръбския просветен министър, но си заслужава да се види, как умело е действала сръбската пропаганда в лицето на Дружеството „Свети Сава” сред бедните българчета. В нея пише: „Когато чухме в Солун и на други места в Македония и Стара Сърбия, че наши приятели и земляци са приети тук да продължат своето обучение, и ние едва дочакахме тази желана новина, та подкрепени от нашите родители, както и насърчени от известни сърби в Солун, които ни дадоха пари за пътни разходи, сме дошли вече един месец тук, за да продължим обучението си на своя майчин език, което би било от голяма помощ за нас при връщането ни по родните места, а най-вече и за идеята на сърбите и Сърбия, пък и за нас и самата наша родина. Тук ни прие Дружеството „Св. Сава” и ние се записахме в училището в съответните класове и паралелки, но след като вече изтече около месец и ние все още сме на разноските само на Дружеството „Св. Сава”, най-учтиво молим господин министра, да разреши отпускането на помощ, както на всички останали, а ние ще се потрудим под надзора и упътванията на Дру
  • 26 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 27 Историк

    6 0 Отговор
    Дружеството „Св. Сава”, да оправдаем средствата с учение и да се сближим с нашите свободни братя за да поддържаме, в бъдещата наша работа за святата нам идея за сръбството, тъй като до сега бяхме в мрака на пропагандните училища.” Най-вероятният автор на този текст е да е известния по онова време деец на сръбската пропаганда в Македония сръбския журналист Перо Тодорович, издател на белградския вестник „Мале новине”. Този незаслужено забравен български „благодетел” и активист на сръбската пропаганда, издавал вестника си в печатницата си „Смилево”, която той нарекъл в чест на квартиранта си Д. Груев.

    В спомените си, разказани пред проф. Любомир Милетич на 18 и 19 януари 1905 г. в София, създателят на ВМОРО Дамян Груев говори за въздействието на сръбската пропаганда върху него: „Ние сами бяхме опитали действията на тая пропаганда. В Солун имаше агитатори и в Скопие едновременно. Обеща ни се стипендия и ни се даде. И тогава аз с още няколко македончета отидохме в Белград. Тук можахме да съзрем сръбските намерения по това, че силно се стараеха да ни внушат сръбската идея и да ни наложат сръбския език, което още повече ни раздразняваше.”

    На присъствието на македонските българчета в Белград и на опасността от посърбяването им са посветени материали в официоза на управляващата Стамболова партия вестник „Свобода”. Опозиционният вестник „Македония” прави свое разследване по въпроса, като изпраща свой репортер в сръбската столица, който да се срещне с питомците
  • 28 Историк

    8 0 Отговор
    разследване по въпроса, като изпраща свой репортер в сръбската столица, който да се срещне с питомците на Дружеството „Св. Сава”. Разследването на кореспондента е отпечатано във вестника на 10 януари 1890 г. Истината прозира изпод редовете на този важен очерк, тъй като става дума за националната принадлежност на младите македончета. Авторът разказва следното: „Първото нещо което направих беше да се срещна със сръбските македонци и действително сполучих право в гостилницата гдето се хранят тъй наречените гяци из Стара Сърбия, те са на брой около 60-70 души от 16–17-25 годишна възраст, некои напуснали от Солунската гимназия, други – Велес, трети – Битоля, четвърти – Дебър и пр. С една дума, има ученици от четирите краища на Македония, някои следват във Великата школа, други в учителската, която има за цел да приготвя хора за учители. Хранят ги, обличат ги и им дават по 10-12 л. на месец арчлък. След като се запознах с няколку души, отидох си вечерта на хотела. На сутринта дойдоха при мен техните водители, ако може да се каже тъй, бивши ученици в Солунската гимназия от VI клас, а сега студенти във Великата школа. Аз им отправих няколко докачителни думи, за гдето си продават съвестта, те тържественно заявиха, че са българи и че ще си останат такива, с исключение на 4-5 души, от които един се казва сърбин, други – гърк, трети – цинцарин, четвърти македонец и най-последния е човек – демек социалист, на никоя народност не принадлежи. Това са посърбените македонци
  • 29 Джаич

    1 14 Отговор
    Како имах запекот.сега имам расстройство
  • 30 Историк

    5 0 Отговор
    1 февруари 1890 г. македонските българчета, бивши пансионери, стипендианти и възпитаници на Дружеството „Св. Сава” в Белград, сред които и Кр. Мисирков отправят адрес до Сръбското народно събрание, за причините, поради които напускат Белград. В този доста обемист документ пише: „В дъното на душата ни е жално, че точно ние сме тези, които сме допуснали една дълбока грешка против истината и правдата, въпреки че други биха могли да направят това, без да им се наложи като вид пристрастност. За нас като цяло, които сме най-наясно, знаем кои сме, какво сме и най-добре знаем коя е нашата майка, отколкото другите мислят, че знаят това по-добре от нас. Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу и за нашата родина Македония. На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството си от славяни и то – българи. Между другото от известно време сръбското официално мнение така се ангажира с посръбчването на македонците, че тази тема стана истинска страст на сръбските журналисти, държавници и научни дейци, както и на обикновените хора. Не слушайки научните авторитети от целия свят, те искат насила да уверят целия свят, че в Македония живеят чисти и истински сърби.”

    В адреса, прогледналите македончета обясняват и ходовете на сръбската пропаганда, с която са имали възможността да се сблъскат директно: „Между тези грешки спада и основаването на Дружеството „Св. Сава” със задачата да разширява сръбството в несръбските земи! Ние,
  • 31 Историк

    7 1 Отговор
    , които до вчера бяхме подпомагани от това дружество, сме дошли някои от началото на тази, а други от миналата учебна година да се възпитаваме на разноските на това дружество. Мислехме, че нашите братя сърби ни издържат без каквато и да било задна цел, но за съжаление сме се заблудили много. Ако сме знаели, че нашето пристигане тук, ще има такива последици, никога не бихме дошли. Но какво сме знаели тогава?! На нас ни се обясняваше, че от нас не се иска нищо друго освен да се възпитаваме. Тогава за нас целта на Дружеството „Св. Сава” е била народна, свята. Но какво виждаме сега? Виждаме, че от нас се иска да изпълняваме някаква политическа цел, виждаме, че вече сме превърнати в оръжие против своята народност, с една дума – измамени сме. Това ни измъчваше много. Сърцата ни бяха изпълнени с болка, след като вече от година слушаме да се говори за Македония като за покрайнина населена със сърби. В последно време, въпреки всички обещания на Дружеството „Св. Сава” и държавата да ни издържат само заради образование, ние видяхме, как Дружеството „Св. Сава” изгони от пансиона трима възпитаници, а полицията изгони двама от тях извън страната, само защото са посмели гласно да изявят своята народност. Това скорошно събитие ни жегна дълбоко в сърцето, заради това, че те са изгонени като българи и следователно ние, които оставаме, означава че не сме българи, а сме сърби. Та нима ние сме сърби? Ние, с които всякога се е постъпвало като с българи, ние които и от тукашните

    Коментиран от #33

  • 32 ДС-Кремена

    0 11 Отговор
    Верно ли агентурния псевдоним в ДС на Владо Перев бил "Мангиз-ракиджи"?!
  • 33 Герджиков

    1 10 Отговор

    До коментар #31 от "Историк":

    Тия "историческите" пропагандни тролове пак са прекалили с Дуфалака!
  • 34 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 35 Куманович

    2 20 Отговор

    До коментар #2 от "един народ":

    Сега, Александър Македонски булгар ли е... бре шопи. защо се пъните толкова?

    Коментиран от #38

  • 36 ще има и още

    20 0 Отговор

    До коментар #34 от "куманович":

    Ха ха ха ! Сладур ! "Южни" славяни, ама държавата им "Северна" !
    Изобщо за онзи, който променя името на държавата си за кефа на нечия друга държава, е ясно че няма нито собствен идендитет, нито собствен език, нито собствена история ! Покойният Божидар Димитров даваше 1 милион евро на този, който му покаже поне 1 средновековен "македонски" автентичен документ. Тъй и си отиде от този свят - не се намери такъв. Днешните ви "учени" както видяхме работят по въпроса - подменят надгробни плочи, изписани на "тюрко-кумански" език с "македонски език". Голяма "наука", няма що !
    Прочее много добре се справяш с правописа на "тюрко-кумански" език, в джебчето май май дрънка бугарски пасош , а ?
  • 37 Хахаха

    9 0 Отговор

    До коментар #34 от "куманович":

    Само да попитам град Куманово в коя държава се намира?!
  • 38 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 39 ИМПЕРИАЛИСТ

    0 1 Отговор

    До коментар #2 от "един народ":

    Били са Българи, ама преди един век! От тогава са се омешали със сърби, албанци, власи, хървати и т.н. Иначе до сега проблемът да е решен, защото "кръвта вода не става"...
  • 40 МАНЧО КАНАРА ПЛОВДИВЪ

    2 0 Отговор
    РУСНАЦИТЕ НАСТРОЙВАТ СРЕЩУ НАС. ВЗЕЛИ АЗБУКАТА ОТ ТЯХ! КОМИТЕРНА ЧРЕЗ Г.ДИМИТРОВ ГИ Е ПРЕДАЛ НА СЪРБИЯ И ТЕ ИЗТРЕПАЛИ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА.В БЪЛГАРИЯ СЪЩО

    Коментиран от #42

  • 41 АлМак от Мелмак

    2 0 Отговор
    До Владо Перев: Г- н Перев, няма ли кой да обясни на тези там, че РСМ ще влезе в ЕС след
    Албания, а може би и след Украйна, ако изобщо влезе като държава. Най- вероятно ще се разцепи, както предрече баба Ванга. НИКОЙ В СЪЮЗА НЕ ЖЕЛАЕ ИНТРИГАНТИ, КОИТО ЩЕ СЪЗДАВАТ САМО ПРОБЛЕМИ. ДА СИ СЕДЯТ ТАМ , ДОКАТО МЛАДИТЕ НЕ ГИ ИЗРИНАТ. ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО - РСМ НА ДВЕ, ГОЛЯМАТА ЧАСТ В ЕВРОСЪЮЗА, А МАЛКАТА В СЪРБИЯ. КОЙ КЪДЕТО ИСКА!
  • 42 Кажеш ли една лъжа 100 пъти.....

    2 0 Отговор

    До коментар #40 от "МАНЧО КАНАРА ПЛОВДИВЪ":

    Манчо, ти знаеш ли че християнството и азбуката са влезли в Русия през Киев? Знаеш ,че първият ПАТРИАРХ КИЕВСКИ Е БЪЛГАРИН! Ако някой твърди, че Разпутин е покръстил руснаците, а Путин е написал кирилицата, той е
    активист от управляващата партия на президента Путин!