Световната банка: Навлизаме в най-силната ценова криза от 70-те години насам

Световната банка прогнозира най-силната ценова криза през 2022 г. от 70-те години на миналия век насам, поради скоковете на цената на енергоносителите, металите и храните Това се посочва в новия обзор на пазара на суровини Commodity Market Outlook, предава БНТ.

Експертите от Световната банка предвиждат 50% поскъпване на енергоносителите през 2022, а на другите стоки - с 20%.

През 2023 - 2024 прогнозата на обзора на Световната банка на пазара на суровини Commodity Market Outlook е за намаляване цената на всички стоки, но очакванията на експертите са за по-високи цени за целия петгодишния период. Отбелязва се, че последиците от войната в Украйна могат да бъдат по-продължителни отколкото при предишни кризи. Накратко – световната икономика навлезе в най-силния ценови стоков шок от 70-те години на миналия век насам. Днес потребителите обаче имат по-малко възможности за замяна на едни с други изкопаеми енергоносители, тъй като поскъпването вече обхваща всички пазарни сектори.

Средногодишната цена на петрола марка Brent се очаква да се покачи с 42% - до 100 долара за барел. Тя ще намалее до 92 долара през 2023 г., ако спрат прекъсванията на доставките и се увеличи добива на петрол в други страни освен Русия, при по-малък ръст на търсенето.

Commodity Market Outlook предупреждава за опасността от практикуваното сега намаляване на данъци и даване на субсидии вместо вземането на дългосрочни мерки за намаляване на търсенето и насърчаване на алтернативните енергийни източници. Това може само да задълбочи дефицита на доставките и да засили ценовия натиск върху енергийния пазар. А и принудителният преход към по-скъпо струващи търговски модели като промяната на логистиката поради смяна на доставчиците на суровини може да докара продължителна инфлация.

Очакваният през годината ръст на цената на газа – в Европа до 111% - води до поскъпване на торовете с почти 70%. Поради това поскъпва земеделската продукция – включително поради отказ от торове, намаляване на добивите им и предлаганото на пазара. Цената на продоволствията средно ще скочи с 23%, а на пшеницата – над 40%.

Най-силно се очаква да е поскъпването на палмовото масло - с над 45%, което се обяснява с въведената от Индонезия, производител на половината от световния добив, забрана на износа му от страната от 28 април, обяснено с недостиг на вътрешния пазар.

Прогнозата за 2023 г. е намаляване с 10% на цените на продоволствията чрез нарастване на доставките от пшеница от Аржентина, Бразилия и САЩ.

В променените условия се забавя замяната на изкопаемите енергоресурси с чисти енергийни източници. В значителна степен причината е в скока на цената на необходимите за алтернативната енергетика алуминий – прогнозно поскъпване за годината с 37%, и на никел – ръст от 51% процента. Прогнозата за металите като цяло е поскъпване с 16%, на желязо, мед, никел и алуминий с над 22%, но благородните метали като злато, платина, сребро ще поскъпнат само с 3%.