Украинска пенсионерка живее в каравана до развалините на дома си край Киев

Руснаците ги няма, лалетата вече цъфнаха, но 72-годишната Зинаида Баранчук няма представа колко още ще ѝ се наложи да живее в каравана до развалините на дома, в който е живяла повече от 40 години.

Тя заяви, че за последно видяла едноетажната си къща цяла на 24 март, преди да се скрие в бомбоубежището. След началото на руската инвазия в Украйна родният ѝ град Ирпин, който се намира на северозапад от Киев, бе подложен на масиран обстрел.

Била в спалнята си, когато снаряд паднал пред вратата на дома ѝ и изпочупил стъклата на прозорците.

"Прекарахме нощта в бомбоубежището. А когато на сутринта се върнах, къщата вече я нямаше. Имаше само пушек. Димеше два дни", каза тя.

Украинските сили си върнаха Ирпин в края на март.

Взривът оставил къщата без покрив, врати и прозорци, а вещите били унищожени и затрупани под развалините. От дома на Баранчук с останали само тухлените стени, които покойният ѝ съпруг иззидал със собствените си ръце.

Родена на границата между украинската Луганска и руската Ростовска област в някогашния Съветски съюз, Баранчук се преместила в къщата, за да живее със съпруга си. По-късно той починал там.

"Все още не мога да повярвам, че това се случва. Това е просто кошмар. Не мога да го повярвам, но се налага. И тези емоции, просто вече ми е неприятно, като погледна къщата. Жалко", каза тя.

По думите ѝ единственото сигурно е, че когато дойде зимата, повече няма да може да живее в караваната. В нея живее и 41-годишният ѝ син Сергий.

"Може би все пак нашето правителство ще се замисли и ще ни помогне. Вече ми дадоха каравана, в която да живея, така че може би могат да предоставят и някакво място, където да живея през зимата", каза тя.

Баранчук готви на газов котлон в караваната и преживява с пенсия от по-малко от 3000 гривни (99 долара). "За щастие, ни дават хуманитарна помощ. Без нея щеше да бъде трудно", заяви Баранчук.

Тя разказа, че пали свещи в караваната си, защото това ѝ помага да мисли за мир, спокойствие и хубави неща, но домът ѝ почти винаги е в мислите ѝ.

"Биха искала да го построя отново, но нямам парите, силите и здравето да го направя. Искам просто същата сграда пак да си е тук", каза Баранчук.

"Обикновена едноетажна сграда, с всичките ѝ удобства. Покрив над главата, с ток, вода и отопление. Всичко, което другите семейства имат."