„Балтийско море се превръща в Натовско езеро“ - експерт коментира избора на финландците

На 11 май президентът на Финландия Саули Нинистьо и премиерката Сана Марин заявиха, че подкрепят евентуално решение страната да подаде молба за влизане в НАТО. „Членството в НАТО би укрепило сигурността на Финландия. Надяваме се това решение да бъде прието в близките няколко дни“, се казва в съвместно изявление на премиерката и президента.

Поредното разширяване на НАТО не прави европейския континент по-стабилен и безопасен, коментира това изявление Дмитрий Песков, прессекретарят на руския държавен глава. Външното министерство на Русия посочи, че изявлението на Хелзинки означава радикална промяна на външнополитическия му курс. Русия ще бъде принудена да предприеме ответни стъпки от военнотехническо и друго естество за отстраняване на заплахите, произтичащи от влизането на двете страни в НАТО.

АиФ.ru обсъди с експерта на Валдайския клуб Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, защо финландците са взели подобно решение и какво означава то за Русия.

Глеб Иванов, АиФ.ru: - Андрей Вадимович, решението на Финландия по принцип не бе изненада. Какво обаче е значението му за Русия?

Андрей Кортунов: - Първо, променя се геополитическата ситуация в Северна Европа. Балтийско море се превръща в „Натовско езеро“. Нещо, което променя положението например на балтийските страни.

Това ще наложи насрещни стъпки от страна на Руската федерация. Примерно, да засилим нашия флот в Балтийско море. Дължината на границата ни с НАТО ще нарасне двойно. Ясно е, че присъствието на руски войски по тази граница ще се увеличи. Естествено няма как да подминем и директната заплаха за Санкт Петербург, предотвратяването ѝ също ще изисква от нас допълнителни разходи.

Второ, окончателно ще се промени балансът на силите в Арктическия съвет. Сега той ще включва само Русия и членки на НАТО.

Може би ще започне нова оръжейна надпревара в арктическия регион, което за Русия, разбира се, също е доста неприятно.

Досега се поддържаше известна дистанция между НАТО и ЕС, доколкото нямаше пълно съвпадение в членския им състав. Това даваше на ЕС един вид автономност от позицията на Вашингтон. Сега обаче страните, които членуват в ЕС, но не и в НАТО, стават все по-малко. Съответно зависимостта на Евросъюза от САЩ също ще нараства.

От друга страна, нека изчакаме и видим какви ще са точно условията за влизане на Хелзинки в алианса. Не може да се каже, че Финландия е сред ентусиастите за НАТО, каквито са например балтийските страни – те участват във всички програми на блока и се обявяват за увеличаване на контингента му на територията си. В този смисъл Финландия ще наподобява може би Норвегия, която винаги е ограничавала донякъде сътрудничеството си с алианса и не е участвала в абсолютно всичките му програми.

- Ще последва ли Швеция примера на Финландия? Има ли вероятност това да не стане?

Мнозина в Русия бяха учудени, че тъкмо Финландия, а не Швеция поведе поредното разширяване на НАТО. С първата страна винаги сме били в доста добри отношения, а с втората – не особено. А ето, излиза, че Стокхолм още обмисля нещата, а финландците вече знаят какво искат.

В Швеция наесен предстоят избори. Днешните власти в Стокхолм се обявяват за членство в НАТО, значи биха желали страната да влезе в алианса преди вота, за да не се превърне той фактически в референдум по този въпрос. За целта Швеция трябва да ускори темпото. Или пък въпросът ще бъде отложен, докато минат изборите – в този случай решение може да няма до края на годината. Дотогава спецоперацията в Украйна може да приключи, обществените нагласи сред шведите също може да се променят. Затова по-вероятен ми се струва първият, ускорен сценарий.

Ако пък погледнем военните възможности на двете страни, Финландия има малко по-голям потенциал. Швеция много силно се разоръжи след студената война. Затова, докато финландската армия по-скоро ще засили натовския потенциал на Север, шведската на първо време по-скоро ще го натовари.

- У нас Финландия наистина бе смятана за по-приятелска страна. Русия гледаше да поддържа добросъседски отношения с финландците. Защо възгледите им се промениха толкова? Нима те сериозно се опасяват, че в земите им може да нахлуят руски войски?

- Неотдавна разговарях на тази тема с финландския посланик. По думите му Финландия, естествено, не предполага, че Русия ще нахлуе и ще превземе финландски територии.

През последните месеци във Финландия се промениха обществените нагласи. А на държавното ръководство му се налага да ги следва, ето защо е взето това решение. От моя гледна точка би могло да не бързат толкова. Хелзинки обаче смята, че е по-добре въпросът да бъде приключен веднъж завинаги.