Войната на Русия срещу водата на Украйна

Във войната на Русия срещу Украйна водата е едновременно мишена и оръжие.Това се посочва в анализ на "Политико".

Само три дни след началото на последното нахлуване руските сили разрушиха язовир в Херсонска област в Украйна, който блокираше достъпа на вода до анексирания от Русия Крим.

В Мариупол, град в Югоизточна Украйна, руските войници спряха местното водоснабдяване като част от бруталната обсада на града, оставяйки блокираното население без достъп до безопасна питейна вода и канализация. Градът падна в руски ръце по-рано тази седмица.

Според Тобиас фон Лосоу, научен сътрудник в холандския мозъчен тръст Clingendael, Москва е набелязала за цел на въздушните удари водната инфраструктура - включително тръби, пречиствателни станции и помпени станции - в цялата страна.

Блокирането на водоснабдяването за местното население, както направиха руските сили в Мариупол, също се оказа мощна тактика.

"Три месеца след това виждаме хуманитарна катастрофа и глад в градовете - Мариупол или Николаев [град в Южна Украйна], който няма вода повече от месец", каза Фон Лосоу. "Ситуацията е особено тревожна в тежко засегнатите или окупирани територии в източната и южната част на страната", обобщи ученият.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел и комисарят по околната среда Виржиниус Синкевич през март обвиниха Русия, че "използва заплахата за липса на вода, за да принуди Мариупол да се предаде".

Нарушеното табу

Нападенията срещу гражданската водна инфраструктура нарушават международни конвенции. Но тази тактика става все по-често срещана през последното десетилетие, особено в Близкия изток, и на нея рутинно разчита и Русия, посочи Ашок Суейн, председател на международното сътрудничество в областта на водите към ЮНЕСКО.

"Като близък съюзник на режима в Дамаск, Русия е допринесла за това използването на водата като оръжие в Сирия, например с нападения срещу помпени станции в тази близкоизточна страна", каза Фон Лосоу. "Сирийският режим и някои от опозиционните сили, както и външни участници, един вид стандартизираха използването на водата като оръжие. След това видяхме подобни случаи в Йемен и Либия."

Тази тактика е привлекателна не само заради бързото си въздействие, но и заради деморализацията на целевите групи, казва Марк Зейтун, генерален директор на мозъчния тръст Geneva Water Hub.

Блокирането на достъпа до вода или нейното замърсяване в резултат на обстрел на инфраструктура като химически обекти може да нанесе дългосрочни щети на икономиката на дадена страна.

През 2018 г. Програмата на ООН за околната среда предупреди, че регионът на Донбас е "на ръба на екологична катастрофа, подхранвана от замърсяването на въздуха, почвата и водата в резултат на изгарянето на големи количества боеприпаси по време на боевете и наводненията в промишлените предприятия".

При наличието на стотици химически, металургични и минни обекти, заводи за атомна енергия и депа за ядрени отпадъци, разположени на територията на Украйна, рисковете от болести, пренасяни по воден път и причинени от замърсяване на водата, са високи, казва Джулиана Шилингер, изследовател от Университета Твенте в Нидерландия.

Ценната вода

Използването на водата като оръжие е особено ефективно, когато тя е оскъдна или когато една страна - като Украйна, известна като житницата на Европа - е силно зависима от земеделието и напояването.

Тъй като изменението на климата ще направи водата още по-оскъдна в редица региони, тя ще играе все по-голяма роля в конфликтите, казва Питър Глейк, съосновател на Тихоокеанския институт, световен мозъчен тръст за водата.

По данни на ООН до 2050 г. близо 6 млрд. души ще страдат от недостиг на чиста вода. Повече от половината от прогнозираните 9,7 млрд. души в света ще живеят в региони с недостиг на вода дотогава, установиха изследователите от Масачузетския технологичен институт.

"Виждаме все повече и повече насилие, свързано с водата, тъй като тя става все по-оскъдна и по-належаща и тъй като изменението на климата се отразява на това колко вода получаваме и къде я получаваме", казва Глейк, който проследява тези конфликти в базата данни World Water Chronology.