Германия е платила на Русия повече от 12 млрд. евро през първите 100 дни от войната

Германия е платила на Русия повече от 12 милиарда евро за изкопаеми горива, като по този начин остава най-големият клиент на Москва за природен газ през първите сто дни от войната в Украйна, сочи анализ, предаде dnes.bg.

През същия период Европейският съюз е изкупил повече от 60% от руския износ на въглеводороди, което от своя страна обикновено съставлява почти 50% от държавните приходи на Кремъл.

Докато ЕС наложи постепенно ембарго върху повечето руски внос на петрол и се опитва да намали зависимостта си от газ от Русия, високите международни цени на енергията и по-голямото търсене от Китай и Индия означават, че приходите на Москва се очаква да се увеличат до 14 милиарда евро тази година. Общо те възлизат на около 93 милиарда евро от 24 февруари.

В резултат на това потокът от приходи от този износ на изкопаеми горива надвишава комфортно 840-те милиона евро, които президентът Путин харчи за инвазията си в Украйна всеки ден, според Центъра за изследване на енергията и чист въздух (CREA), мозъчен тръст, базиран в Хелзинки .

От началото на войната Русия продължава да доставя на ЕС 85% от своя тръбопроводен газ, 75% от втечнения си природен газ и 50% от суровия си петрол, казват изследователите, цитирани от The Times.

Основният клиент на Путин в блока е Германия, която се бори да се освободи от три десетилетия нарастващата зависимост от руския петрол и газ.

Берлин на практика отмени изграждането на газопровода "Северен поток 2" и се надява да замени изцяло вноса на руски петрол през следващите няколко месеца. Въпреки това тя не очаква да постигне независимост от руския газ преди 2024 г.

Въпреки че вносът на газ от Русия от Германия е намалял с 31 процента по отношение на обема през първите 100 дни от войната, тя все пак е дала на Кремъл около 7,5 милиарда евро за горивото - повече от която и да е друга страна.

В същото време руският внос на енергия от страна на Франция нарасна, включително най-малко 12 превози на втечнен природен газ (ВПГ), суров петрол и други петролни продукти на обща стойност 900 милиона евро. Като цяло тя похарчи 4,3 милиарда евро за въглеводороди от Русия.

Други европейски страни, особено в източната част, значително ограничиха своите придобивания или като се отказаха едностранно от доставките на руски газ, или като бяха прекъснати заради отказа си да плащат сметките си в рубли. Вносът на Литва е намалял със 78% от февруари до май, а вносът на Полша и Естония намаля с 51%.

Проучването на CREA също така привлече вниманието към начина, по който Индия се придвижва към пазара на руски петрол, привлечена от големите отстъпки.

Въпреки че плащанията ѝ към Москва от 3,4 милиарда евро са сравнително скромни за стандартите на Германия и Китай, тя е купила 18 процента от руския износ на суров петрол, който в преобладаващата част се доставя от танкери под европейски флаг.