Путин постави Япония пред сложен избор

Указът на руския президент Владимир Путин за нефтения и газов проект „Сахалин-2“ поставя Япония пред трудна дилема, пише Nikkei.

Според автора на статията Токио ще трябва да избира между собствената си енергийна сигурност и единството на G7. Състоянието на нещата се усложнява преди всичко от факта, че японските компании Mitsui и Mitsubishi имат дялове в „Сахалин-2“. Освен това около 10% от вноса на втечнен природен газ в страната се пада на този проект.

Япония очаква три възможни сценария за развитие на ситуацията. Първият предполага, че Mitsui и Mitsubishi ще изпълнят условията на Москва и ще получат дял в новия оператор Сахалин-2. Те няма да имат гаранция, че ще се запази структурата на собствеността и дела на участие в проекта. Във втория случай е възможно да бъде отказано преминаване към нов оператор и запазване на дългосрочните договори за закупуване на LNG за Токио. През 2009 г. японският вносител на енергия JERA подписа 20-годишен договор за доставка на повече от 1,5 милиона тона гориво годишно по проекта Сахалин-2.

"Обикновено това не би било проблем. Такива договори остават в сила, когато собственикът се промени. Но Русия постави Япония в списъка на "неприятелски страни", така че несигурността остава“ се подчертава в статията.

Що се отнася до третия сценарий, той се счита за най-лош, тъй като тогава Mitsui и Mitsubishi ще се откажат от дяловете си в новия оператор и договорите за внос на LNG ще бъдат прекратени. За Токио това означава сериозен удар върху енергийната сигурност, тъй като ще трябва да купува по-скъп газ на спот пазара.

В резултат на това Япония е изправена пред дилема: ако страната се опита да защити интересите си по „Сахалин-2“, това ще предизвика разногласия в „единния фронт“ на страните от G7, а ако реши да се оттегли от проекта, ще бъде изправена пред сериозни прекъсвания в доставките на втечнен природен газ.

„Сахалин-2“ е нефтен и газов проект, който разработва две нефтени и газови находища в североизточната част на сахалинския шелф - Пилтун-Астохское (основно нефт) и Лунское (предимно газ). Инфраструктурата включва три офшорни платформи, съоръжение за обработка на сушата, терминал за износ на петрол и завод за втечнен природен газ с проектен капацитет от 9,6 милиона тона годишно.

Преди президентския указ операторът на газопровода беше Sakhalin Energy. Сега неговите акции са собственост на Газпром (50% плюс една акция), Shell (27,5% минус една акция), Mitsui & Co. Ltd (12,5 процента) и Mitsubishi Corporation (десет процента).