Украйна се готви за нова руска атака, а Западът за влошаване на енергийната криза

Украйна очаква ново нападение от руските сухопътни сили след обстрел, който уби повече от 30 души, докато западните съюзници на Киев се подготвят за влошаване на глобалната енергийна криза, ако Русия намали доставките си на петрол и газ, предаде Ройтерс.

Генералният щаб на Украйна заяви, че обстрелът в цялата страна представлява подготовка за засилване на военните действия, тъй като Русия се стреми да завземе провинция Донецк и да контролира целия индустриален център на Донбас в Украйна.

Украинският президент, Володимир Зеленски, каза, че Русия е извършила 34 въздушни удара от събота, като един е ударил пететажен апартамент, убивайки 31 души и хващайки десетки в капан.

Москва отрича да атакува цивилни, но много украински градове и села са оставени в руини. И човешката цена от инвазията на Русия, най-големият конфликт в Европа след Втората световна война, нараства.

Руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи, че при украинска атака срещу контролирания от Русия град Нова Каховка, в южната област Херсон, са убити шестима души и много са ранени.

„Има потвърдени шестима [мъртви]. И десетки ранени.“, се казва в доклада, цитирайки Владимир Леонтиев, ръководител на инсталираната от Русия военно-цивилна администрация на Каховския район в Херсонска област.

"Все още има много хора под развалините. Ранените се откарват в болница, но много хора са блокирани в апартаментите и къщите си", добави Леонтиев.

Ройтерс не можа независимо да провери тази информация.

След като Путин не успя бързо да превземе столицата Киев, неговите сили се насочиха към Донбас, където двете му провинции Донецк и Луганск са частично контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.

Путин цели да прехвърли контрола над Донбас на сепаратистите и в понеделник облекчи правилата за украинците да придобиват руско гражданство.

ВЛОШАВАЩА СЕ ЕНЕРГИЙНА КРИЗА

Съюзниците на Украйна я снабдиха с оръжие и наложиха строги санкции на Москва. Москва от своя страна използва огромните си петролни и газови запаси, за да финансира военните си средства.

Въпреки това сред съюзниците на Киев започват да се появяват разминавания, докато нациите се борят с растящите цени на енергията и храните и растящата инфлация.

Зависимостта на Европа от руската енергия тревожеше политиците и бизнеса, тъй като най-големият тръбопровод, пренасящ руски газ до Германия, започна 10-дневна годишна поддръжка. Правителства, пазари и компании се притесняват, че спирането може да бъде удължено поради войната.

Министерството на енергетиката и външните работи на Украйна заявиха, че решението на Канада да върне ремонтирана турбина на Германия, която е необходима за газопровода "Северен поток 1", който доставя руски петрол, се равнява на коригиране на санкциите, наложени на Москва.

Зеленски предупреди, че Кремъл ще възприеме изключенията от санкциите като признак на слабост.

Той каза, че сега Москва ще се опита да "напълно спре доставките на газ за Европа в най-спешния момент. Това е, за което трябва да се подготвим сега. Това е, което се провокира сега".

Глобалната цена на петрола може да се покачи с 40% до около 140 долара за барел, ако не бъде приета предложената горна граница на цените на руския петрол, каза високопоставен служител на Министерството на финансите на САЩ днес.

Целта е да се определи цената на ниво, което покрива пределните производствени разходи на Русия, така че Москва да бъде стимулирана да продължи да изнася петрол, но не достатъчно високо, за да може да финансира войната си срещу Украйна, каза служителят.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън ще обсъди прилагането на предложението за таван на цените в САЩ и глобалното икономическо развитие с японския министър на финансите Шуничи Сузуки, когато се срещнат по-късно във вторник, каза служителят.

Докато Европейският съюз се готви да наложи поетапно ембарго върху руския петрол и да забрани морската застраховка за всеки танкер, който превозва руски петрол, ход, който се очаква да бъде съпоставен от Великобритания, Йелън вижда тавана като начин да поддържа петролния поток.

В опит да облекчи световните цени на храните, Западът има за цел да отвори отново черноморските пристанища на Украйна, които според него са затворени от руска блокада, спирайки износа от един от основните източници на зърно в света и заплашвайки да влоши глобалния глад.

Турският президент Тайип Ердоган, който предложи да посредничи по въпроса за зърното, го обсъди с Путин по телефона. Кремъл каза, че разговорите са се провели в навечерието на руско-турската среща на върха, планирана за близко бъдеще.

Среща на върха с Ердоган би била първата среща лице в лице на Путин с лидер на страна от НАТО след инвазията, а ако се проведе в Турция, това щеше да е и първото му пътуване извън територията на бившия Съветски съюз.