В Европа задуха вятърът на енергийния национализъм

Сътресенията в Европа нямат край от 2000 г. насам. Бяха необходими десет години, за да се преодолеят напълно последиците от икономическата криза от 2008 г. След това обаче пандемията от COVID-19 нанесе още по-сериозни щети, принуждавайки Европейския съюз да забрави за миналата криза, пише в свой анализ Анадолската агенция.

Затварянето на предприятия, дългосрочното спиране на производството, растящата безработица и инфлацията оказаха сериозно влияние върху страните от ЕС. Последствията бяха толкова опустошителни, че бившият германски канцлер Ангела Меркел описа колапса като най-голямата икономическа криза в Европа след Втората световна война. Въпреки че този процес продължава, климатичните условия от лятото на 2022 г., които предизвикаха суша и недостиг на храна, както и енергийната криза, свързана с руско-украинския военен конфликт, не вдъхват много надежда за спокойно бъдеще.

Реакцията на Европа на политиката на Русия бяха ограничителни мерки. На почти всички срещи на върха, които се провеждат четири пъти в годината, ЕС обявяваше нови санкционни решения срещу Москва. Наистина безпрецедентни санкции обаче бяха наложени, след като Владимир Путин нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. Не само страните членки на ЕС, но и държави като САЩ, Австралия и Великобритания, почти в надпревара помежду си, се опитаха да изолират Русия от международната система.

Най-важният отговор на Путин беше да използва енергийния коз. Влошаването на отношенията с Русия, която е основният доставчик на природен газ за страните от ЕС, им струва скъпо. Факт е, че предприетите от Европа мерки за противодействие на икономическите последици от кризата също станаха обект на интензивни дискусии. Общата цел, посочена в докладите на Европейската комисия, е намаляване на зависимостта на европейските страни от руските енергийни ресурси.

Енергийните мерки на Европа се превръщат в натиск върху обществото

Планът на Европейската комисия "Пестете газ за сигурна зима" привлече вниманието на мнозина. Целта на предложението беше доброволно да се намали общото потребление на газ с 15% до март 2023 г. Просто казано, всички потребители, от домакинствата до индустриалците и производителите на електроенергия, ще пестят газ.

В същото време в някои държави-членки бяха взети различни решения за подобряване на енергийната ефективност. Например в Германия беше спряно осветлението на исторически паметници и обществени сгради, а на някои обществени места беше спряна топлата вода. Във Франция беше забранено вратите на магазините да се държат отворени при включен климатик и беше въведена глоба от 750 евро за нарушаване на забраната. Освен това използването на климатици в обществени сгради е разрешено само ако температурата в помещението надвишава 26 градуса. В същото време е наложена забрана за използване на светещи реклами от един сутринта до шест сутринта. В Италия са определени максималните възможни температурни стойности на климатици за отопление и охлаждане на помещения, които не могат да бъдат превишавани. От друга страна, гръцкото правителство забрани температурата на климатиците в обществени сгради да се сваля под 27 градуса и изисква всички несъществени електронни устройства да бъдат изключени в извънработно време.

Очаква се повишаването на разходите за живот поради цените на енергията да окаже още по-голям натиск върху европейските нации, които вече са в тежко положение поради пандемията. Критиките към правителствата от обществеността стават все по-шумни. Тази ситуация поражда различни антиправителствени протести в много страни. В Обединеното кралство все повече хора се присъединяват към кампанията "Не плащай", за да протестират срещу растящите сметки за електроенергия. В Норвегия протестите на групата "Искаме по-евтино електричество" в 12 града предизвикаха национален протест.

В Германия по време на демонстрация, организирана пред сградата на Зелената партия, група протестиращи с транспаранти и лозунги се противопоставиха на правителствените политики, които увеличиха икономическата тежест върху германските домакинства поради руско-украинския военен конфликт.

Около 800 души, обединени под мотото "Стига! Протест, за да не мръзнем", призоваха за законодателно установяване на таван на цените на природния газ и електроенергията, премахване на данъка върху синьото гориво и социализиране на енергетиката. Някои активисти скандираха: "Не ние трябва да се обличаме по-топло, а хората в правителството искат да ни е студено заради грешната им политика". Основните искания на демонстрантите, които решиха да протестират всеки петък, бяха 1000 евро енергийни помощи за всички граждани, подновяване на билета за транспорт за девет евро, увеличение на заплатите и пределна цена на електроенергията и газа.

В Италия протестиращите заявиха, че гигантските енергийни компании в страната са отбелязали увеличение на печалбите с 40 милиарда евро напоследък и тази ситуация е неприемлива. Демонстрантите в Прага протестираха срещу членството в ЕС и НАТО. По време на митингите гражданите призоваха правителството да подаде оставка поради високите цени на енергията и поискаха премахване на санкциите, наложени от Европейския съюз на Русия, тъй като вредят на чешкия народ и икономиката на страната. Подобни демонстрации има във всички европейски държави, според Анадолската агенция.

Енергиен национализъм

Европейският съюз е изграден на икономическа основа. От много години той се опитва да постигне политическа интеграция. И една от слабостите на ЕС е въпросът за легитимността. Накратко този проблем може да се определи като липса на достатъчен интерес от страна на народите към политиката на Съюза. Брюксел отдавна се опитва да предприеме различни мерки, най-вече по основните споразумения. Но фактът, че кризите, които се случиха от началото на 2000-те години засегнаха населението и това изостри проблема още повече.

Щетите за хората на фона на последната криза именно в икономическите въпрос, които са най-важната сфера, която държи ЕС цял, предизвикаха най-бурната реакция на гражданите. Тази ситуация ще има отрицателно въздействие върху устойчивостта на властта на правителствата. В същото време крайнодесните партии, които са известни с противопоставянето си на политиките на Съюза, могат да увеличат броя на гласовете в своя полза и дори да станат партньори в правителството, както се вижда от примерите на Швеция и Италия в последно време.

В резултат на това има значително отклонение от целите, превърнали се в най-важните последици от либералния консенсус, възникнал след Втората световна война. Сред тях е изолирането на маргиналните сили, развитието на обща политика в много области при ограничаване на крайния национализъм и укрепване на солидарността. Съобщенията на много страни за намерението им да спрат износа на горива породиха опасения, че в цяла Европа ще започне "енергиен национализъм". Заради това положение коментаторите пишат, че фашистки и националистически ветрове ще задухат отново в Европа още преди настъпването на зимата.

Източник: News.bg