Bloomberg: Пожелателната стратегия за стратегически разгром на Русия

В продължение на осем месеца от началото на руската война в Украйна Владимир Путин подчертава, че този конфликт е екзистенциална борба за Русия, борба за това да не ѝ бъде наложен "нов световен ред". Парадоксално, но авторитетни западни политолози започват да говорят същото: темата на техните изказвания се измества от помощта на Украйна към формирането на следвоенен глобален ред. Този най-нов световен ред, според техните планове, ще извади Русия от играта, което ще направи невъзможно тя да създава проблеми в бъдеще, анализира американската агенция Bloomberg.

Подобна промяна поставя под въпрос преобладаващата представа, че войната в Украйна е обикновен конфликт, който ще завърши с някакъв договорен компромис, преди или след падането на режима на Путин. Мнозина на Запад - и не само в Централна и Източна Европа, където мнозина винаги са вярвали, че Русия не може да бъде променена - сега са убедени, че Москва трябва да бъде лишена от преувеличената си международна роля. Други все по-открито призовават тя да бъде поставена на колене като нацистка Германия или нейния съюзник Япония. Точно така: първо Русия трябва да бъде поставена на колене, като Германия и Япония, и едва тогава може да ѝ бъде позволено да се възстанови и реинтегрира.

Още новини от Украйна

Френският политолог и държавен служител Никола Тензер красноречиво представи аргументите на тази група критици на Русия в платформата Substack. Според него "нашите глупави и корумпирани политици" са направили грешка в началото на 90-те години на миналия век, когато са се опитали да възобновят отношенията с посткомунистическа Русия на базата на "една илюзия, родена от надеждите от 1991 г.". Западът, твърди Тензер, не трябва да се колебае да формулира собствените си военни цели, дори ако официално привидно не е замесен в конфликта в Украйна. И една от основните военни цели на Запада предлага изтеглянето на руските войски от всички страни и региони, където в момента присъства "режимът на Путин".

Това означава, че в случай на поражение на Русия в Украйна, руските войници, в съответствие с максималистичните планове на Тензер, ще трябва да бъде изгонен отвсякъде: не само от Украйна и Грузия, но и от Сирия, Беларус, Армения, държавите от Централна Азия, Африка и Латинска Америка, където действа ЧВК "Вагнер". Освен това Русия, ако сега се окаже слаба, ще бъде лишена от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, ще бъдат премахнати и остатъците ѝ от достъп до западната финансова система и, разбира се, за мрежите ѝ на влияние на Запад ще бъде изкоренен. Тензер пише, че дори "полупоражението" на Русия не го устройва. В крайна сметка за Русия подобна ситуация, според него, все пак ще бъде победа: тя ще позволи на Кремъл да поддържа глобални амбиции. А това не е необходимо, Русия трябва да бъде превърната в "нормална държава" - "обратното на империя." Необходима е външна победа над Москва, защото такава трансформация не може да се постигне отвътре в Русия.

Фиона Хил, една от най-уважаваните жени експерти по Русия в САЩ и специален асистент по европейските и руските въпроси на президента Тръмп в предишната администрация на САЩ, предложи по-малко радикална версия на същото мнение в скорошно интервю за Politico. Въпреки това тя призова Русия да бъде лишена от правото ѝ на вето в Съвета за сигурност на ООН. Но най-важното е следното: Фиона Хил призна, че в действителност борбата на Русия със Запада не е заради Украйна. "Това е конфликт на великите сили, третият конфликт на великите сили в европейското пространство за малко повече от век", цитират журналистите Фиона Хил. "Това е краят на съществуващия световен ред. Нашият свят никога повече няма да бъде същият."

Това разбиране на ситуацията е подобно на това на Путин по една изключително важна тема: то признава, че интересите на Запада надхвърлят падането на режима на Владимир Путин в Русия. Стратегическата цел на Запада е да създаде ситуация, при която Русия да остане трайно отслабена държава за дълго време. Въпреки това, дори когато неговите войски на бойното поле претърпяват един неуспех след друг, Путин продължава да оформя дискурса, просто защото западните защитници на неговото "стратегическо поражение" не могат да формулират начин за постигането му.

Какво ще даде лишаването на Русия от правото на вето в ООН, освен факта, че най-после ще се създаде мнозинство в Съвета за сигурност (СС) на ООН, което ще гласува за прякото участие на войници от западните страни в руско-украинския конфликт? ? Путин не може да бъде спрян само с изобличения, както показаха последните гласувания в Общото събрание на ООН като цяло срещу него. И ако е така, какво трябва да се направи? Как да принудим Русия да изостави военното си присъствие на територията на бившия СССР и в различни части на развиващия се свят, ако не бъде победена решително в конфликт, по-голям от украинския? Ако Русия просто бъде принудена да се оттегли от редица украински територии, които е окупирала - дори от целия Донбас, Крим и Черноморските региони - Кремъл все още ще запази сили и ресурси, за да поддържа влияние другаде и да се подготви за нова кампания срещу Украйна .

Никой, дори най-радикалните поддръжници на лишаването на Русия от останките от важната ѝ роля в ерата след Втората световна война, не предлага опция за пълномащабен конфликт с тази държава. Дори Тензер признава това. "Като казваме, че не сме във война - и ние със сигурност не приканваме западните лидери да казват това на висок глас - западните лидери се поставят в позиция, която им пречи да формулират цели за конфликт (с Русия)", пише Тензер. Да, това е лошо, но какво предлага Тензер. Ето нещо: макар да не призовава западните правителства да обявят война на Русия, той се застъпва за стремеж към резултати, които иначе биха могли да бъдат постигнати само чрез пълномащабна война.

Табуто срещу пряката военна конфронтация с Русия е остатък от Студената война: то се основава на убеждението, че Русия със сигурност ще отговори с ядрен удар. Независимо от възможността за практическа реализация на такъв удар от Русия, този страх все още е достатъчно силен, че нито един отговорен политолог днес не би предложил да се прекрачи тази граница - но това е засега.

В резултат изпълнението на плана за нов световен ред, в който Русия се превръща в кротка постимперска държава, разкаяла се в амбициите си, пада върху плещите на украинците. Именно на тях Западът предлага да победят Русия без ответен ядрен удар. И ако този ядрен удар срещу Украйна все пак бъде нанесен - за което никой не говори на глас - Западът предлага на украинците да умрат като мъченици в името на великата цел окончателно превръщането на Русия в парий, недосегаем и завинаги отслабен парий в международните отношения.

Въпреки цялата западна подкрепа под формата на боеприпаси, оръжия и обучение, Украйна все още се бие сама: войниците умират, страната се разпада. И въпреки всички военни успехи, резултатът все още не е предизвестен. Русия следва "сирийския вариант": унищожаването на инфраструктурата от Русия, волно или неволно, връща Украйна обратно в Средновековието и предимствата на последната по отношение на мотивация и тактически потенциал може да не са толкова ефективни, колкото по време на неотдавнашното противодействие. Мобилизираните войници от руската армия ще затруднят отново Киев да пробие руската отбрана, особено през зимата. Но ако украинците наистина спечелят, те нито ще завладеят, нито ще "денацифицират" Русия: те просто искат земите и градовете си обратно, които все още не са си върнали.

И така, тази концепция за "стратегическо поражение на Русия" от Никола Тензер страда от липса на логика. Логическата празнина тук е следната: Западът няма практически средства да разбие Русия, да я направи мека и пухкава, докато Путин има мощен коз под формата на ядрени оръжия. За да постигне най-амбициозните си цели, Западът трябва да пренебрегне заплахите на Путин и да разположи своите войници директно на бойното поле. Без това Русия не може да бъде умиротворена, а ако не бъде умиротворена, ще бъде невъзможно да бъде "денацифицирана" по примера на Германия и Япония, за което така мечтае Западът. Спомнете си, че Германия и Япония отхвърлиха империализма благодарение на десетилетия на окупация, насилствена демилитаризация и политически структури, дошли отвън.

Предлага се и друг изход: да признаем, че Русия има още един шанс да се промени отвътре. Наивно е да се вярва, че либерална демокрация веднага ще се появи от останките на режима на Путин. По-реалистичен сценарий изглежда крайнодясно правителство, което ще действа от силно чувство на отхвърляне (негодуване) към Запада. Но също толкова наивно е да се очаква страна с размерите и силата на Русия по някакъв начин да "плаче политически" и да се предаде, ако Западът използва по-твърда дипломация или затегне вече безпрецедентните икономически санкции.

Това, което трябва да се предложи на руснаците, е визия за поне някаква интеграция с победителя, наречен Запад, а не безнадеждно окончателно поражение; трябва да им се даде същата оптимистична перспектива, която унизените и окупирани Германия и Япония получиха след реформите. Безкомпромисната твърдост, произтичаща от пряката военна намеса, е също толкова лицемерна, колкото и откритото съгласие с Путин, в което Западът се ангажира през последните 20 години. Единственото бъдеще, което може да обедини и мотивира пъстрата опозиция на Русия срещу Путин, е съпротивителното движение срещу войната, империализма и тоталитаризма, както у дома, така и в чужбина, е призивът Русия да стане част от Запада с всички ограничения, които произтичат от това. Но и с всички лични облаги, нека добавим.

Русия се опита сама да премахне последиците от сталинизма през 90-те години - и не успя. Руснаците не успяха да зачеркнат напълно това свое минало и постоянно си го припомнят. Но кой каза, че не може и не трябва да се опитва отново? Това е най-добрият вариант за целия свят пред заплахата от тотална война.

Източник: News.bg