The Economist: Руският елит започва да мисли за бъдеще без Путин

Какво следва? Има ли живот след Путин? Как си отива и кой го замества? Това са въпросите, които тежат в умовете на руския елит, неговите бюрократи и бизнесмени, докато наблюдават настъпването на украинската армия, как талантливите хора бягат от Русия, а Запада отказва да отстъпи пред енергийното и ядреното изнудване на Владимир Путин. "В московските ресторанти и кухни има много псувни и гневни приказки", казва представител на елита. "Всички разбраха, че Путин е сбъркал и губи", пише The Economist.

Това не означава, че Путин е на път да се преклони, да бъде свален или да стреля с ядрено оръжие. Това означава, че тези, които управляват държавата и притежават активи там, губят доверие. Политическата система на Русия изглежда навлиза в най-бурния период от своята постсъветска история. Западните правителства също започват да се тревожат, че Русия може да стане неуправляема.

"Никога досега Владимир Путин не е бил в такава ситуация през 23-те години на своето управление", казва Кирил Рогов, руски политически анализатор. В миналото, изправен пред трудни ситуации като загубата на подводницата Курск и нейните 118 членове на екипажа през 2000 г. или ужасяваща обсада на училище през 2004 г., завършила със смъртта на 333 души, той успя да отклони отговорността и да запази имиджа си като силен лидер. "Сега той планира и изпълнява операции, които видимо се провалят."

Нахлуването в Украйна на 24 февруари беше шок за руския управляващ елит, който се беше убедил, че Путин няма да рискува пълномащабна война. Но комбинацията от неговия първоначален, макар и ограничен военен напредък, липсата на икономически колапс в Русия и ранните опити за мирни преговори успокоиха нервите. (Тежкото пиене също може да е помогнало; но стана толкова сериозно, че Путин започна да се оплаква публично от алкохолизма.) Някои членове на елита дори за известно време се убедиха, че Путин не може да загуби.

Това мнение беше разбито от "частичната" мобилизация на Путин. Това показа, че неговата "специална военна операция" се проваля; и като набираше повече войски, се смяташе, че въвлича страната по-дълбоко в конфликта. И както показаха масовото изселване и обширното избягване на призовките, опитът му да превърне начинанието си в нова "Велика отечествена война" досега се проваля. Мобилизацията наруши основната предпоставка за мълчаливото съгласие на обществото с войната: че няма да се изисква активно участие. В Москва, най-богатият град в Русия, където мъжете бяха преследвани по улиците, кметът Сергей Собянин се почувства длъжен на 17 октомври да обяви, че мобилизацията е приключила. Други региони с по-малко лобистка сила ще трябва да компенсират недостига.

Путин не може да спечели своята война, тъй като от самото начало тя нямаше ясни цели; и след като е загубил толкова много, той не може да я прекрати, без да бъде дълбоко унизен. Дори и боевете в Украйна да спрат, връщането към мирния живот отпреди войната е почти невъзможно при неговото войнствено президентство. Междувременно икономиката започва да показва ефектите от санкциите и от изселването на най-квалифицираните и образовани членове на работната сила; доверието на потребителите пада.

Церемония на 30 септември, на която след злостна реч срещу Запада Путин анексира четири провинции в Украйна, които всъщност не контролира, беше толкова абсурдна, че подкопава аурата му на сила дори в Русия. Както Татяна Становая, политически консултант, казва: "До септември руските елити правеха прагматичния избор да подкрепят Путин... но нещата стигнаха толкова далеч, че сега може да им се наложи да избират между различни губещи сценарии."

Едно военно поражение може да доведе до падането на режима с всички свързани рискове за онези, които са го подкрепили. Междувременно войнствеността на Путин "повдига въпроса дали руските елити са готови да се придържат към Путин до горчивия край, особено на фона на нарастващите заплахи за използване на ядрени оръжия", отбелязва Становая. Путин се превърна от възприеман източник на стабилност в източник на опасност.

Абас Галямов, политически анализатор, прекарал известно време в Кремъл, твърди, че през следващите няколко седмици и месеци елитът, чиито членове винаги са се доверявали на способността на Путин да запази своя режим (и тях), ще разбере, че зависи от тях да го спасяват и дори да спасяват собствения си живот. Това според него ще засили търсенето на възможен наследник в системата.

Списъкът с потенциални кандидати на Галямов включва Дмитрий Патрушев, син на Николай Патрушев, който е шеф на Съвета за сигурност и един от главните идеолози на режима. Патрушев младши е бивш министър. Въпреки че е част от семейството, той може да се възприеме като свежо лице поради младостта си. По-познатите възможности включват Сергей Кириенко, заместник-началник на кабинета в Кремъл; Собянин, кмет на Москва; и Михаил Мишустин, министър-председателят, който може да сключи съюз с някои от мъжете по сигурността и да играе ролята на умерен преговарящ със Запада.

И все пак, както твърди Алексей Навални, руският опозиционен лидер, хвърлен в затвора, в неотдавнашна статия във Washington Post, надеждата, че "замяната на Путин с друг член на неговия елит ще промени фундаментално този възглед за войната и особено войната за "наследството на СССР", е ​​най-малкото наивно". Единственият начин да се спре безкрайният цикъл на имперски национализъм, твърди Навални, е Русия да децентрализира властта и да се превърне в парламентарна република. В нещо, което приличаше на призив към руския елит, Навални твърди, че парламентарната демокрация също е рационален и желан избор за много от политическите фракции около Путин. "Това им дава възможност да запазят влияние и да се борят за власт, като същевременно гарантира, че няма да бъдат унищожени от по-агресивна група."

Тази "по-агресивна група" вече започна да излиза в публичното пространство. Включва Евгений Пригожин, "бивш" престъпник, известен като "главния готвач на Путин", който ръководи група наемници, наречена групата "Вагнер" и Рамзан Кадиров, силният човек на Чечения, който има собствена частна армия. И двамата мъже се смятат за лично лоялни на Путин. Екатерина Шулман, политолог, оприличи хората на Пригожин на "опричники" - корпус от бодигардове, създаден от Иван Грозни - които хвърлят страната в хаос. Руският диктатор започна войната си с намерението да превърне Украйна в провалена държава. Вместо това той бързо превръща Русия в такава.

Източник: The Economist