Промяна на съюзите в Дарфур в Судан! Страховете от нова гражданска война нарастват

Западния регион на Судан Дарфур е отдавна място на конфликт, и страховете от нова гражданска война нарастват.

Цивилните са започнали да се въоръжават, казаха жители и хуманитарни организации, докато организират свои собствени отбранителни сили, за да се защитят от атаки на съперничещи племена, както и от паравоенните формирования, известни като Сили за бърза подкрепа (RSF).

Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) в момента участват в жестока борба за власт с бившия си съюзник, суданската армия, което води до вакуум в сигурността, който въоръжените племена сега ще използват.

„Ситуацията със сигурността в Хартум представлява огромна заплаха за хората в Дарфур, защото няма никой, който да контролира тези [арабски] милиции“, каза Ахмед Гуджа, местен журналист и наблюдател за правата на човека.

Развитието на събитията и ескалацията на военния конфликт изнерви местните и международните наблюдатели. Някои казаха, че вярват, че настоящото насилие може да се изроди в целенасочено етническо насилие, особено в Ел-Генейна, столицата на щата Западен Дарфур, която вече беше място на битки между арабски и неарабски племена през последната година.

От вторник жителите на неарабски племена казаха, че арабските племена са нападали неарабите, изгаряйки до основи правителствени приюти и лагери за вътрешно разселени хора.

Жителите споделиха снимки от атаките, които "Ал Джазира" не успя обаче да провери.

Местни правителствени служби, централни пазари, болници, банки и складове, принадлежащи на международни хуманитарни организации, също са били опожарени, ограбени или и двете, докато според съобщенията най-малко 96 души са били убити при възникналото насилие.

Непълноценна и зле оборудвана, местната полиция – състояща се предимно от неараби – призова членовете на своите общности да се въоръжат и да се защитават.

Мнозина са се вслушали в призива, като са нахлули в местния полицейски участък за оръжие и буквално са го разграбили, разказаха жители пред "Al Jazeera".

„Ако нямате шанс да избягате, тогава трябва да потърсите оръжия“, каза Ахмед Гуджа.

„Ужасни прецеденти“

Откакто протестите свалиха бившия авторитарен лидер на Судан Омар Ал-Башир през 2019 г., Ел Генейна е свидетел на чести изблици на насилие.

Арабското племе Ризейгат е особено в противоречие с неарабското племе Масалит, защото и двете се конкурират за намаляващите земни и водни ресурси.

Първото често отмъщава с колективни наказания срещу Масалит за уреждане на лични спорове, казаха жители и правозащитни групи.

През 2019 г. убийството на мъж от Ризейгат в лагера за разселени лица "Криндинг", където живеят членове на племето Масалит, предизвика нападение от арабски бойци.

Оцелелите казаха, че местен командир от RSF е инициирал насилието, което погубило 72 души.

Две години по-късно въоръжени мъже от Ризейгат отново нападнаха лагери за разселени масалитци, убивайки най-малко 138 души, според местни медици.

Трета голяма атака се случила в близкия град Креник през април 2022 г., при която бяха убити най-малко 168 масалити и хиляди разселени.

Сега, когато всички очи са насочени към боевете между RSF и армията в столицата на Судан, Хартум, милициите Ризейгат се придвижват смело и безкомпромисно за да завземат земя и ресурси в Дарфур, предупреждават местни и международни наблюдатели.

„Насилието определено придобива етническо измерение в Ел Генейна и това не е изненадващо“, каза Матилде Ву от Норвежкия съвет за бежанците. „Имаме ужасни прецеденти.“

„Хората няма да бъдат хванати в кръстосания огън. Те ще бъдат насочени към него“, каза тя.

Насилието в Дарфур може да бъде използвано от RSF и армията, тъй като всеки се опитва да консолидира контрола в цялата страна.

Дори преди войната и двете страни са засилили набирането на кадри в Дарфур, според неотдавнашен доклад за Судан от група от експерти на ООН.

Ахмед Гуджа каза, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) все още въоръжава - или продава оръжия - на арабски племена, но повечето хора могат да закупят свои собствени оръжия, които се внасят контрабандно от Чад, Централноафриканската република и Либия.

„Има отворени и широко разпространени пазари, където се нуждаете само от пари \за закупуване на оръжия“, каза той пред Al Jazeera.

Бедур Закария, който живее в лагер за вътрешно разселени хора и документира нарушенията на правата за местен наблюдател, подчерта, че напрежението между много арабски и неарабски племена датира от край време с бруталното насилие, обхванало региона преди две десетилетия.

Още през 2003 г. Ал Башир и военните въоръжиха и наеха арабски номади и скотовъдци, за да се бият предимно с неарабски въоръжени групи, които се бунтуваха срещу държавата, обвинявайки я в пренебрежение и експлоатация.

Смята се, че около 300 000 души са загинали в този конфликт, продължил почти 20 години.

Правозащитни групи обвиниха и двете страни в извършване на военни престъпления, но арабските милиции, известни като Janjaweed, бяха непропорционално отговорни за оглавяването на масови кланета и изнасилвания, като оръжие за война, според Human Rights Watch.

През 2013 г. много от тези арабски милиции бяха преопаковани като паравоенни Сили за бърза подкрепа (RSF), сила, която продължи безнаказано да атакува цивилни и особено не-араби.

Сега страхът е, че тези общности може да се стремят да си уредят сметки.

„Много неараби са готови да подкрепят армията в тази война, за да отмъстят на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF)“, каза Закария пред Ал Джазира.

Самозащита?

Цивилните също бързат да вземат оръжие в Ниала, столицата на Южен Дарфур.

След тежки боеве между армията и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), много общности в южната част на града се страхуват, че последните ще ограбят или поемат контрола над домовете им.

Това ги принуди да поискат оръжия от армията, която доброволно ги раздаде.

„Има много беззаконие и много атаки, като палежи и грабежи“, каза Мохамад Осман, судански изследовател за Human Rights Watch.

„Един от проблемите при решаването на ситуацията в Дарфур е, че няма международен мониторинг и механизъм, а сега с евакуираните от ООН и дипломатите ще бъде още по-трудно наблюдението на ситуацията“, каза той. „Това съответства на необходимостта да има орган за наблюдение на място, който е безопасен, обективен, легитимен и сигурен.“

Жителите на Ниала казват, че боевете там, за разлика от Ел Генейна, не са придобили етнически характер, но това скоро може да се промени.

Мохамад Ел-Фатих Юсеф, журналист от Ниала за местния онлайн източник на новини Darfur24, каза, че неарабските племена в града са били бомбардирани и убивани жестоко от армията и арабските милиции през 2003 г.

Две десетилетия по-късно той смята, че армията се опитва да възложи битките на някои неарабски общности, които търсят отмъщение срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) и техните предполагаеми поддръжници.

„В дните на Ал-Башир армията и арабските племена убиваха неарабите и ги изселваха“, каза Юсеф. „Сега армията може да застане на страната на неарабските племена, за да атакува арабските.“

Източник: Al Jazeera

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед