Бунтът на Пригожин и наемниците от “Вагнер” се радва на голям интерес в западния печат

Бунтът на Евгений Пригожин и наемниците от неговата частна военна компания “Вагнер” продължава да заема преобладаващо място в западния печат в контекста на войната в Украйна.

Каквото и да говори бунтът на "Вагнер" за властта на Владимир Путин в Кремъл, то е и история за нарастващото отчаяние на един меркантилен лидер-наемник, отбелязва вестник “Ню Йорк таймс”.

Много преди Евгений Пригожин да завземе голям руски военен център и да заповяда въоръжен поход към Москва, отправяйки изненадваща и драматична заплаха за президента Владимир Путин, ресторантьорът, превърнал се бос на наемници, загуби своята лична война.

Частната армия на Пригожин бе оставена настрана. Доходните му договори за държавен кетъринг бяха застрашени. Командирът, на когото той най-много се възхищаваше в руската армия, беше отстранен от поста на висш генерал, който наблюдаваше Украйна. Той загуби и най-важния си източник за набиране на бойци: руските затвори. След това, на 13 юни, единствената му надежда за намеса в последния момент, която да му спести горчиво поражение в дългогодишната му борба за власт с министъра на отбраната Сергей Шойгу, беше разбита, пише изданието. Той отбелязва, че Путин публично застана на страната на противниците на Пригожин, станал известен в миналото с прозвището "Готвача на Путин" като потвърди, че всички нередовни части, които се бият в Украйна, ще трябва да подпишат договори с министерството на отбраната. Това означаваше, че шефът на наемниците, ако беше останал на позициите си, ще бъде подчинен на министъра на отбраната Сергей Шойгу, възприеман като безпрецедентен пример за политически оцеляващ в съвременна Русия и заклет враг на Пригожин.

Това, което се случи след това, зашемети света: Пригожин вдигна въоръжено въстание, което според него имаше за цел не свалянето на Путин, а свалянето на руското военно ръководство. В такава аргументация няма нищо разумно, доколкото върховното командване на армията зависи от благословията на Путин.

Бунтът, макар и краткотраен, беше широко разглеждан като зловещо политическо събитие. Много влиятелни руски фигури са загубили от фракционните битки през 23-те години на Путин като лидер на Русия и в крайна сметка са се оттеглили в изгнание, затвор или са потънали в анонимност, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

Изданието припомня предисторията на противостоянието на Пригожин и министерство на отбраната, изразило се в многобройни критики на шефа на “Вагнер” към генералитета, отправени в социалните мрежи. Едновременно с това се отбелязва, че въоръженото въстание в Русия се превърна в най-голямото предизвикателство за управлението на Путин, откакто той дойде на власт преди 23 години.

Видимо притеснен, Путин осъди с гневен тон “изнудването”, както той нарече действията на Пригожин, подчертавайки, че в същото време “цялото руско общество се обедини” в подкрепа на правителството.

Медиите отбелязват, че Путин изрази публично мнението си за случилото на втория ден от метежа, започнал в петък вечерта, което показва, че той е бил несигурен относно възможния ход на събитията.

В крайна сметка се стигна до изход от кризата. Споразумението, което внезапно сложи край на бунта в събота вечерта, когато силите на Вагнер заявиха, че са достигнали на 200 км. от Москва, предвижда Пригожин да отиде в изгнание в Беларус, вместо да бъде наказан, посочи говорителят на Кремъл.

За да демонстрира на руснаците и света стабилност на позицията си, Путин се появи в публичното пространство в предавана по телевизиите среща с министрите на отбраната и вътрешните работи, главния прокурор и шефовете на тайните служби и Националната гвардия, за да обсъдят как да се реагира на случилото се.

Западните политици един след друг побързаха да заявят публично, че нямат нищо общо със случващото се в Русия.

Президентът на САЩ Джо Байдън каза, че е свикал видеосъвещание със съюзническите лидери, за да обсъдят бунта, и добави, че Путин не може да обвинява Запада и НАТО за метежа: "Нямаме нищо общо със случилото се», посочи стопанинът на Белия дом, припомня “Индипендънт”. Байдън допълни, че е бил предпазлив да говори публично, защото не е искал да даде "на Путин никакъв повод да обвини Запада и НАТО".

Във връзка с генезиса на частната военна компания "Вагнер" вестник “Уолстрийт джърнъл” посочва, че групата започва като малка тайна сила, но през последните години се превръща в глобален военен картел, ръководен от Евгений Пригожин, който заграбва злато и диаманти, подпомага стратегическите интереси на Кремъл и се превръща в лицето на руската атака в Украйна.

Вестник “Гардиън” обръща внимание на думите на руския външен министър Сергей Лавров, че съюзниците на Русия в Африка не бива да се притесняват, че хилядите бойци от групата "Вагнер", разположени на континента, ще бъдат изтеглени след бунта на техния командир Евгений Пригожин през уикенда. В интервю за “Ръша тудей” Лавров обеща, че "инструктори" и "частни военни изпълнители" ще останат в Централноафриканската република (ЦАР) и Мали - двете страни в Африка на юг от Сахара, където "Вагнер" има най-голямо присъствие. Кремъл вижда в тези две страни трамплин за по-голямо влияние на континента и източник на доходоносни природни ресурси.

"По тяхна молба няколкостотин военнослужещи работят в ЦАР като инструктори - тази работа, разбира се, ще продължи... И ЦАР, и Мали се обърнаха към ЧВК "Вагнер" с молба да се осигури безопасността на тяхното ръководство", заяви Лавров. "Що се отнася до съобщенията за това кой е в паника и за какво, аз не видях никаква паника. Не видях никакви промени в отношенията на съответните африкански държави с Руската федерация".

Вестникът припомня, че войските на Вагнер пристигнаха в ЦАР през 2018 г., за да подкрепят режима на Фостен-Арканж Туадера, който се бореше с бунтовническа офанзива. Оттогава наемниците се превърнаха в мощна военна, политическа и икономическа сила в нестабилната държава. “Вагнер” изпрати около хиляда души в Мали през декември 2021 г. след военен преврат и те бяха използвани срещу ислямистки и други бунтовници. Групата е обвинявана в широко разпространени жестокости и в двете държави. Ако ангажиментът на групировката към някой от двата режима отслабне, и двата могат да паднат, твърдят анализатори.

Според добре осведомен бивш служител и анализатори не е имало необичайни движения и в Либия, където в източната част на страната, контролирана от военачалника Халифа Хафтар, е разположен друг значителен контингент от наемници на “Вагнер”.

Лавров също така посочва, че във връзка с кризата е получил няколко телефонни обаждания, включително от "африкански колеги", и подчерта, че подготовката за срещата на върха Русия-Африка, която трябва да се проведе в края на юли в Санкт Петербург, е "в разгара си".