НАТО подготвя бойни планове за война срещу наранена, но непоклатима Русия

Въоръжените сили на Русия са наранени, но в никакъв случай не и победени, каза висш военен на НАТО в понеделник, докато излагаше най-голямата промяна на военните планове на организацията от Студената война насам, предава "Асошиейтед Прес".

"Може да не са високи единайсет фута, но със сигурност не са и два", каза пред репортери председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. "Така че никога не трябва да подценяваме руснаците и тяхната способност да се възстановят."

Президентът на САЩ Джо Байдън и неговите колеги от НАТО са готови да одобрят нов план на алианса на среща на върха в литовската столица Вилнюс следващата седмица.

НАТО като организация не предоставя оръжие или боеприпаси на Украйна. Тя се опитва да избегне да бъде въвлечена в по-широка война с ядрено въоръжената Русия. В същото време тя значително укрепва сигурността на страните членки в близост до Русия, Украйна и Беларус.

Около 40 000 войници са в готовност от Естония до Румъния, а около 100 самолета и 27 военни кораба оперират в региона. Според новите планове НАТО ще има до 300 000 войници, готови да се придвижат към източния фланг в рамките на 30 дни.

Бауер каза, че новото планиране на НАТО се основава на силата на руската армия преди президентът Владимир Путин да започне войната срещу Украйна преди почти 17 месеца. Той каза, че войната е изтощила руската армия, но не и нейния флот или военновъздушни сили.

От сухопътните сили на Русия около "94% сега са ангажирани във войната в Украйна", каза Бауер.

"Това, което виждаме като цяло, е, че руснаците са внимателни около НАТО. Те не търсят конфликт с НАТО. Мисля, че това е знак, че са много, много заети", каза той. "В сухопътната област не мисля, че разполагат с много сили, за да направят нещо на някой друг."

"Но ние сме убедени, че руснаците ще се възстановят", каза той. "Ще продължим да гледаме на тях като на сериозна заплаха, особено в морето и във въздуха, както и в космоса. Те все още са много, много, способни, да не говорим, разбира се, за ядрена енергия."

Бунтът на наемниците на Вагнер в Русия в края на миналия месец предизвика дълбоки опасения за сигурността в Естония, Латвия, Литва и Полша, след като беше постигнато споразумение техният лидер Евгений Пригожин да получи разрешение да намери убежище в Беларус.

Президентът на Литва Гитанас Науседа каза, че съседните страни ще бъдат изправени пред повишена опасност, ако групата Вагнер разположи своите "серийни убийци" точно над тяхната граница.

Вилнюс се намира на около 35 километра (22 мили) от границата с Беларус.

Литва иска да има постоянно присъствие на НАТО на своя територия. Германия сигнализира миналата седмица, че ще бъде готова да разположи войници там, ако бъде поискано. За момента обаче НАТО не вижда непосредствена заплаха от Беларус.

"Уверени сме, че знаем какво се случва и в момента не виждаме промени. Но това не откъсва погледа ни от това, което трябва да правим всеки ден", каза генерал-майор Матю Ван Вагенен пред репортери. "Ако трябваше да променим позата, бихме могли да го направим бързо."

31-те страни-членки на НАТО взеха участие в "конференция за генериране на сили" миналата седмица в опит да разберат колко войски и колко оборудване може да има на разположение алиансът, за да отговори на всяка руска атака, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

И двамата служители бяха оптимистични за резултатите, въпреки че отказаха да предоставят подробности от съображения за сигурност. Експерти и някои дипломати от НАТО обаче изразиха съмнение относно желанието на страните членки да поставят в готовност общо 300 000 войници.

"Бих го класифицирал като много успешен", каза Ван Вагенен. "Мога да ви уверя, че в момента сме в състояние да знаем какво липсва и как трябва да го развиваме в бъдеще."

По отношение на способността на НАТО да изпълни плановете, ако те са необходими в бъдеще, Бауер приветства очаквания ангажимент във Вилнюс от Байдън и колегите му да увеличат разходите за отбрана, което трябва да помогне за осигуряването на командирите с необходимото оборудване.

През 2014 г. НАТО се ангажира да премине към изразходване на 2% от БВП за военните си бюджети до 2024 г. На срещата на върха на 11-12 юли лидерите ще определят цифрата от 2% като праг на разходите, а не като таван, към който да се стремят.