"Могат да скъсят войната": Украйна иска ракети "Таурус"

Tаурус KEPD-350 се смята за една от най-модерните оръжейни системи на Бундесвера. Според украинския външен министър Дмитро Кулеба тези ракети дори "могат да скъсят войната". Направляемата ракета, дълга 5 метра и тежка почти 1,4 тона, се пуска от изтребител. Задвижена от реактивен двигател, след това тя самостоятелно намира предварително зададената ѝ цел на земята.

Защо "Таурус" се счита за оръжие с далечен обхват?

"Таурус" развива скорост до 1170 км. в час - т.е. малко под скоростта на звука. Ракетата лети на височина от около 35 метра. Това я прави почти неоткриваема за вражеските радари. Радиусът на действие е до 500 километра, което позволява на пилотите да поразяват цели от далечно разстояние. Това означава, че не е задължително те да навлизат в противниковото въздушно пространство, за да изстрелват "Таурус".

Срещу какви цели се използва "Таурус"?

Военновъздушните сили говорят за "цели с висока военна стойност", като например бункери или стратегически командни пунктове на противниковите сили. "Таурус" е в състояние да пробие дори няколко дебели стоманобетонни стени. За да направи това, ракетата се издига рязко малко преди да достигне целта и после я поразява с изключително мощен вертикален удар.

Преди да се взриви самата бойна глава, един бронебоен снаряд пробива дупка в стената на бункера. След това 400-килограмов метален пенетратор прониква в тази дупка, като използва сензори, за да измери колко съпротивление трябва да преодолее. По този начин "Taurus" може да проникне и през няколко етажа на бункера, преди бойната глава да се взриви.

Преди самата бойна глава да се взриви, се задейства кумулативен снаряд, който пробива дупка в стената на бункера. След това 400-килограмовият метален пенетратор прониква през отвора, използвайки сензори, измерващи съпротивлението, което трябва да преодолее. Така "Таурус" може да пробие дори няколко етажа на бункер, още преди бойната глава да експлодира.

Как "Таурус" открива целите си?

"Таурус" използва четири независими навигационни системи, за да поддържа своя курс. Спътниковата система "Джи Пи Ес" има специална защита срещу смущения. При т.нар. референтна навигация "Таурус" сканира земята и я сравнява с предварително съхранена информация.

Със сензорите си "Таурус" може да се ориентира и спрямо мостове, реки или кръстовища. Ракетата има и способност да определя позицията си, като постоянно анализира собственото си местоположение.

Как украинската армия би могла да използва "Таурус"?

С ракетите "Таурус" Украйна би могла да атакува и руски позиции, които се намират далеч зад фронтовата линия. Това би позволило на украинците да унищожават маршрутите за снабдяване и командните центрове на руските нападатели. По-конкретно Украйна би могла да достигне и цели в окупирания от Русия полуостров Крим.

Това би било от решаващо значение, за да възвърне териториите си. С британските ракети "Storm Shadow" и с френските крилати ракети "Scalp" на украинската армия вече ѝ са били обещавани подобни оръжейни системи. Споменатите ракети обаче разполагат с по-ограничен обхват.

Защо Берлин се колебае?

С "Таурус" Украйна би могла да атакува и цели на руска територия. Германското правителство обаче иска да избегне това, опасявайки се от по-нататъшна ескалация. Затова може да се окаже, че Берлин технически ще ограничи обхвата на ракетите "Таурус", преди да ги достави на Киев. Москва многократно е отправяла предупреждения да не се доставят на Украйна оръжейни системи като "Таурус" или като американските ATACMS. Самата Русия обаче използва ракети с далечен обхват, за да атакува украински градове.

Колко бързо може Германия да достави "Таурус"?

Бундесверът в Германия разполага с около 600 броя „Таурус“. Между 150 и 300 навярно са боеспособни. Останалите трябва да се обновят. Единичната цена за една бройка е около 1 млн. евро. Преди това обаче "Таурус", които са разработка на оръжейния концерн MBDA, ще трябва да се адаптират за изтребителите на украинските военновъздушни сили. В Германия те са предназначени за изтребителите "Торнадо" и "Юрофайтър".

Автор: Кристоф Хаселбах