Как Ал-Башир и Путин натиснаха бутона за самоунищожение

Когато през 2003 г. избухна бунт в района на Дарфур в Судан, предизвикан от десетилетия на потисничество и пренебрегване на африканските общности, суданският президент Омар Ал-Башир прибягна до местни въоръжени арабски групи, за да го потуши. Известни като "Джанджауид" /Janjaweed/, те скоро се превърнаха в страхотна сила, която успя да сложи край на бунта, спечелвайки доверието и щедростта на Ал-Башир.

Десетилетие по-късно, когато украинците се разбунтуваха срещу диктата на Москва, руският президент Владимир Путин реши да ги накаже, като незаконно анексира полуостров Крим и започна конфликт в източната част на страната. За да прикрие нашествието си, той кара един от своите приближени, Евгений Пригожин, да създаде наемни сили, които да изпрати през границата в Украйна. Военната силата, която стана известна като "Вагнер", се оказа доста ефективна и се превърна в доверен военен инструмент, който Путин да използва в своите външнополитически авантюри.

И Ал-Башир, и Путин може би са смятали, че прибягването до наемници е умен ход в стремежа им за консолидиране на властта. Но техните насилствени творения неизбежно се обърнаха срещу тях, демонстрирайки колко опасна може да бъде играта на наемници, дори за опитните диктатори.

От защита срещу преврат до гражданска война

Няма да е подценяване, ако кажем, че решението на Ал-Башир да разчита на наемници, за да смаже въстанието в Дарфур, в крайна сметка доведе до политическата му "смърт".

Джанджауид – заедно със суданската армия – участваха в голямо разнообразие от военни престъпления срещу дарфурци, което спечели на Ал- Башир заповед за арест от Международния наказателен съд.

Страхувайки се какво може да му се случи, ако загуби властта, суданският президент преследва политики, които според него ще осигурят стабилността на неговия режим. След като оцеля след преврат през 1990 г., Ал-Башир, естествено, беше подозрителен към собствената си армия.

Така през 2013 г. той решава да превърне милицията Джанджауид в официална сила, преименувайки я на Сили за бърза подкрепа и назначавайки като главнокомандващ един от нейните командири, Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти, за неин ръководител. Сили за бърза подкрепа бяха пряко свързани с президентството.

Решението да се легализира милицията Джанджауид и да се подкрепи издигането на Хемедти във висшите ешелони на въоръжените сили беше част от изчислен план за фрагментиране на военния сектор и „устойчивия на преврат“ режим на Ал-Башир.

В замяна на лоялността си Ал-Башир позволи на Хемедти да поеме скъпоценни златни мини в Дарфур и да започне да натрупва изобилно лично богатство.

През следващите години Сили за бърза подкрепа - RSF разшириха операциите си в чужбина, тъй като силите им бяха изпратени да се бият в Либия и Йемен. Това даде възможност на Хемедти да установи нови източници на приходи, да изгради връзки с регионалните сили и, по ирония на съдбата, да укрепи своята независимост от самодоволния си принципал.

Натовареното и безразсъдно балансиране на Ал-Башир между различни военни структури не запази режима му за дълго. През декември 2018 г. хиляди хора излязоха по улиците в Судан, настоявайки за неговата оставка.

Суданският президент вече не можеше да успокои военните елити, които през април 2019 г. се насочиха срещу него. Хемедти – когото Ал-Башир наричаше „моят защитник“ – беше изправен пред избор между това да застане на страната на своя изключително непопулярен благодетел и да застане на страната на суданската армия; той хвърли участта си на последния.

Упълномощавайки Сили за бърза подкрепа - RSF, Ал-Башир не само запечата собствената си съдба, но и съдбата на цялата страна. През следващите години жадният за власт Хемедти и военният елит подкопаха гражданското протестно движение и неговите опити за преход на страната към демокрация. След извършването на преврат срещу временното гражданско правителство, напрежението между Сили за бърза подкрепа - RSF и армията ескалира и през април избухва война между тях.

Хиляди цивилни бяха убити, гражданската инфраструктура беше опустошена, домовете на хората бяха ограбени и около четири милиона души бяха разселени, като над 800 000 души потърсиха убежище в съседни страни.

Има и тревожни съобщения за геноцид в Дарфур, тъй като Сили за бърза подкрепа - RSF и съюзническите арабски милиции се насочват към африканските общности. Продължилият месеци конфликт без съмнение е бедствие с монументални катастрофални размери, което може да доведе до разпадането на суданската държава.

Сега цял Судан плаща цената на безумието на Ал-Башир.

От чужди приключения до бунт

Гледайки от Москва събитията в Судан през 2019 г., Путин вероятно не е помислил, че може да има паралели между Сили за бърза подкрепа - RSF и "Вагнер" /Wagner/, които да бъдат разгледани, и уроци, които да се научат. Дотогава руският президент е използвал своите наемници, за да сее хаос не само в Украйна, но и в Сирия, Либия и Централноафриканската република.

В този процес богатството и бизнес империята на Пригожин нарастват експоненциално, както и апетитът му за власт – подобно на Хемедти.

Когато Путин реши да започне пълномащабно нахлуване в Украйна – за шок на значителна част от политическия елит в Москва – Пригожин лоялно застана до него, изпращайки своите опитни наемници да се бият в някои от най-кървавите битки.

Но тъй като войната не напредва по план и напрежението между командирите се засилва, Пригожин започва да атакува военното ръководство, особено министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов.

Откритата вражда продължава с месеци, като основателят на "Вагнер" обвинява началниците на армията за неуспехите във войната и ги обвинява в саботиране на неговите сили. Путин стоеше встрани от този ескалиращ спор и не направи нищо, както обикновено, опитвайки се да остане над вътрешноелитарните борби, за да не го обвиняват за възможни провали.

Но Путин подцени политическите амбиции и алчността на Пригожин и мълчанието му положи основите за смъртоносна национална криза в Русия.

На 24 юни наемниците на "Вагнер" започнаха краткотраен бунт срещу висшето военно ръководство на Русия, създавайки най-страшната заплаха за 23-годишното управление на Путин.

Бойците на "Вагнер" лесно успяха да поемат контрола над южния град Ростов на Дон, а конвой на "Вагнер" достигна в рамките на 200 км (124 мили) от Москва в опит да премахне Шойгу и Герасимов. Няколко армейски хеликоптера бяха свалени, убивайки членовете на екипажа им.

Междувременно някои жители на Ростов бяха забелязани да аплодират предизвикателните наемници.

Въпреки, че в крайна сметка Пригожин отмени въоръжения бунт, след като договори сделка с беларуския президент Александър Лукашенко, щателно изработеният имидж на Путин на „корав човек“ вече беше смазан по открит и смущаващ начин.

Докато Пригожин и неговите наемници напускаха Русия, те оставиха след себе си още по-разделени военни и служби за сигурност. Пригожин очевидно е спечелил косвената подкрепа или симпатиите на висши армейски служители.

Генерал Сергей Суровикин, например, който ръководеше руските военни усилия в Украйна, се твърди, че е имал предни познания за бунта.

Бунтът на "Вагнер" утвърди нарастващия гняв сред редиците, но също и сред населението като цяло, срещу вземащите решения на върха. И докато Путин отново се опитваше да остане над сблъсъка, рано или късно щеше да му бъде твърде трудно да отрече, че вземането на решения в крайна сметка е отговорно за големите провали.

Русия не изпадна в гражданска война, както Судан, поради бунта на "Вагнер", но разтърси режима из основи.

Бунтът разкри Путин като слаб, нерешителен и компрометиран президент, който не смее да накаже непокорните лоялисти. Въпреки, че нарече Пригожин предател, руският президент се срещна с него и други лидери на "Вагнер" пет дни след изоставения бунт. На 27 юли спокоен и усмихнат Пригожин беше видян да общува с делегати в кулоарите на срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург.

Всичко това постави под въпрос твърдата власт на Путин преди президентските избори през 2024 г., когато той ще се опита да удължи управлението си с още шест години. Подобно на Ал-Башир, той може в крайна сметка да загуби контрол над военните структури и структурите за сигурност и лоялните му привърженици може да се обърнат срещу него.

Тези игри с наемници трябва да послужат като предупредителна история за други лидери с планове да възложат правителствени отговорности на убийствени сътрудници като Хемедти и Пригожин.

Частната милиция е определена рецепта за самоунищожение.

Мненията, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.

Автор: Тафи Мхака, Колумнист на Ал Джазира, социален и политически коментатор, с бакалавърска степен с отличие от университета в Кейптаун

Източник: Al Jazeera

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед