3 Декември, 2013 12:59 1 136 0

Учениците в ЕС със слаби умения по математика

  • учениците-
  • ес-
  • слаби-
  • умения-
  • математика

България е на 47 място сред 65 развити държави в света по функционална грамотност на 15-годишните ученици

България е на 47 място сред 65 развити държави в света по функционална грамотност на 15-годишните ученици.
У нас 44% (в сравнение с 41% през 2009 г.) от деветокласниците нямат ключови когнитивни умения, предопределящи както за включването им в пазара на труда, така и за пълноценното им участие като граждани, показват последните резултати от най-авторитетното международното изследване в областта на средното образование PISA (Програма за международно оценяване на учениците).

Последният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество /ОИСР/ за уменията по четене, математика и природни науки сред 15-годишните показва смесени резултати за държавите членки. В ЕС като цяло се отчита сериозно изоставане при математиката, но картината е по-обнадеждаваща при природните науки и четенето, където Европа напредва по план към постигането на целта за намаляване на дела на учениците със слаби резултати под 15 % до 2020 г. Резултатите бяха представени в Брюксел от Ив Льотерм, заместник генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и Ян Трушчински, генерален директор на ГД „Образование и култура“ на Европейската комисия.
От констатациите в доклада става ясно, че от 2009 г. насам десет държави членки (България, Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Хърватия, Латвия, Австрия, Полша и Румъния) са постигнали значителен напредък в намаляването на дела на учениците със слаби резултати и при трите основни умения. В пет държави от ЕС обаче (Гърция, Унгария, Словакия, Финландия и Швеция) броят на лицата със слаби основни умения се е увеличил. Други държави членки отчитат смесени резултати . Като цяло резултатите в ЕС са малко по-добри, отколкото в САЩ, но и ЕС, и САЩ изостават от Япония.

Европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу коментира: „Поздравявам държавите членки, подобрили своите резултати, но е ясно, че ЕС като цяло трябва да работи по-усилено в тази сфера. Държавите членки трябва да продължат с усилията за подобряване на слабите резултати в училищното образование, за да се гарантира, че младите хора ще придобият уменията, които са им нужни, за да успеят в съвременния свят. Резултатите са напомняне, че инвестициите в качественото образование са от съществено значение за бъдещето на Европа“.
Това становище сподели и Ив Льотерм. „Проучването PISA (Програма за международно оценяване на учениците) показва какви са знанията на 15-годишните и как те могат да ги прилагат в практиката. В условията на глобална икономика успехът вече не се измерва единствено спрямо националните стандарти, а спрямо образователните системи с най-добри резултати. Резултатите за ЕС подчертават, че темповете на подобрение трябва да се ускорят, ако държавите членки не искат да изостанат от другите икономики“, добави бившият белгийски премиер.

Проучването PISA се провежда на всеки три години, откакто бе въведено през 2000 г. В проучването PISA за 2012 г. участваха всички 34 държави — членки на ОИСР, и 31 държави партньори, което представлява над 80 % от световната икономика. Около 510 000 ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца участваха в тестовете, които обхванаха математиката, четенето и природните науки с основен акцент върху математиката.
Базата от информация, която PISA осигурява, дава възможност на създаващите политиката и педагозите да идентифицират характеристиките на силните образователни системи и да адаптират политиките си.
Европейската комисия и ОИСР наскоро подписаха споразумение за сътрудничество с цел по-тясна съвместна работа в три области: стратегии за уменията, анализ по държави и международни проучвания.
Констатации по отношение на ЕС — анализ на Комисията

Умения по четене: делът на учениците със слаби резултати е намалял от 23,1 % през 2006  г. и 19,7 % през 2009 г. на 17,8 % през 2012 г. Ако тази тенденция се запази, е възможно до 2020 г. да бъде постигната целта от 15 %. До момента само седем държави от ЕС са достигнали тази цел (Естония, Ирландия, Полша, Финландия, Нидерландия, Германия и Дания). Значителен напредък са постигнали Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Хърватия Литва, Люксембург, Австрия, Полша и Румъния.

Умения по математика: от 2009 г. насам не се отчита напредък при намаляването на дела на учениците със слаби резултати на равнище ЕС. Въпреки това четири държави членки (Естония, Финландия, Полша и Нидерландия) се нареждат сред държавите с най-добри резултати в цял свят, като делът на учениците със слаби постижения по математика е сведен под целевото за ЕС равнище от 15 %. Нито една друга държава членка не е постигнала това равнище. Значителен напредък (над 2 процентни пункта) са постигнали България, Естония, Ирландия, Хърватия, Латвия, Австрия, Полша и Румъния.

Умения по природни науки: отчита се стабилно повишаване на уменията в тази област в целия ЕС. Делът на учениците със слаби резултати в ЕС е намалял от 20,3 % през 2006 г. на 17,8 % през 2009 г. и на 16,6 % през 2012 г. Десет държави членки са под целевото равнище от 15 %: Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Полша, Словения, Финландия и Обединеното кралство. Стабилен напредък са постигнали Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Австрия, Полша и Румъния.

В анализа се подчертава, че социалният и икономическият статус на учениците имат значително отражение върху постигнатите резултати, като за учениците от домакинства с ниски доходи е много по-вероятно да постигнат слаби резултати по математика, четене и природни науки. Сред другите важни фактори са предимно негативните ефекти във връзка с мигрантския произход, голямото значение на получаването на образование и грижи в ранна детска възраст, както и разликата в уменията по четене между половете (момичетата се справят много по-добре от момчетата).

Анализът също така разкрива връзката между резултатите от проучването PISA и публикуваното наскоро проучване на ОИСР относно уменията на лицата на възраст над 16 години (IP/13/922). Представеното в него заключение е, че за да бъдат политиките ефективни, е необходимо те да бъдат съсредоточени върху подобряването на основното и средното образование. Отвъд този етап обикновено е прекалено късно да се компенсират възможностите, пропуснати в училищна възраст.

 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА