Германия: Не данъците, а бюрокрацията е най-големият проблем

"Постепенно губя желание да чакам": Хюмейра Кючюк работи като болногледачка в Германия и чака от година и половина да признаят квалификацията ѝ. Жената губи търпение, а специалисти като нея са много нужни.

Хюмейра Кючюк работи от една година в център за социални грижи на "Каритас" в Райнфелден, близо до швейцарската граница. Жената има турско гражданство, израснала е в Швейцария, където е получила и квалификацията си, разказва АРД. Но макар че в Швейцария би печелила много повече като болногледачка, предпочита да работи в Германия, защото може по-добре да съчетава работното си време с отглеждането на децата. Тъй като тя прави предимно посещения по домовете на пациенти, за които се полагат грижи амбулантно, може гъвкаво да разпредели ангажиментите си.

"Несправедливо е"

Кючюк вероятно ще се възползва и от планираните данъчни облекчения - това е първата ѝ година на работа в Германия, покрай което ще получи облекчение от 30 процента. През втората година процентите ще са 20, през третата - 10, обяснява АРД. Въпреки това Кючюк не не е въодушевена от плановете. "Ако аз ще получа данъчни облекчения, би трябвало да ги получат и германските ми колеги. Иначе е несправедливо, при положение че и другите работят толкова усилено", посочва жената пред германската обществено-правна медия.

Ръководителката на службата за социални грижи Керстин Позняк се опасява от недоволство в екипа си, ако чуждестранните специалисти получат данъчни облекчения, а германците - не, въпреки че извършват същата работа. "Мисля, че трябва по-скоро да погледнем в друга насока - там, където са проблемите", смята тя.

Бюрокрация и много чакане

Същинският проблем е бюрокрацията , включително за Хюмейра Кючюк. Тя чака от година и половина Германия да признае квалификацията ѝ от Швейцария. Но службите са претоварени и постоянно я заблуждават. "Всеки път, когато се обадя на съответните чиновници, ми казват, че работят по въпроса. Нямам никаква представа колко ще продължи това", казва Кючюк пред АРД.

Резултатът: тя работи в момента като неквалифицирана специалистка, което означава 300 евро по-малко месечно. В зависимост от това колко дълго време ще се чака становището на властите, разликата може да достигне и до 800 евро, защото в "Каритас" служителите получават все повече пари с течение на времето. Това обаче не важи за неквалифицирания персонал.

Всеки ден - нови спънки

Ролф Щайнегер, който е в ръководството на "Каритас", почти ежедневно се сблъсква с бюрократични пречки: камерунска служителка, която отдавна е наета на работа, така и не получава виза и не може да дойде в Германия. Друга служителка от САЩ, която половин година е карала без проблем в Германия с американската си шофьорска книжка, сега изведнъж трябва да плати значителна сума, за да си изкара германска. В други случаи службите издавали разнопосочни указания, защото едната не знаела какво прави другата.

"Да си представим, че идва някой от чужбина и казва: Искам да работя в Германия", казва Щайнегер пред АРД. Примамват го с данъчни облекчения, но проблемите се проявяват едва след това. "Той ще се справи по-бързо в Канада или където и да било другаде по света", убеден е Щайнегер. При това именно при сегашния недостиг на кадри, които да се грижат за болни и възрастни хора, има остра нужда от чуждестранни специалисти. В амбулантната служба за социални грижи в Райнферден техният дял вече е между 30 и 40 процента.

Съпротивата срещу правителствения проект е сериозна

Много от германците също смятат, че данъчните облекчения не са най-подходящото средство: проучванията сочат, че над половината от анкетираните отхвърлят плановете на правителството. Критики се отправят и от опозицията, и от редовете на самата управляваща коалиция. Експерти като икономистката Моника Шнитцер оценяват подхода като принципно правилен, но подчертават, че в Германия трябва да се отстранят най-вече бюрократичните пречки.

Хюмейра Кючюк вероятно и без облекчения би получавала накрая на месеца повече, ако швейцарската ѝ професионална квалификация най-после бъде призната. "Постепенно губя желание да чакам", казва жената пред АРД. Вероятно в някакъв момент ще се върне в Швейцария. А германските ѝ работодатели и пациентите ще изгубят още един много необходим кадър.