Армения се надява на подписване на мирно споразумение с Азербайджан в следващите четири седмици

Армения се надява да подпише разпоредбите на мирното споразумение с Азербайджан през следващите четири седмици, заяви пред Ройтерс президентът на страната, което може да намали напрежението в обхванатия от конфликти Южен Кавказ. Въпреки това Баку сигнализира, че процесът е в застой, цитирано от БТА.

Двете страни водят мирни преговори откакто през септември 2023 г. Азербайджан си върна бившия сепаратистки регион Нагорни Карабах след 30 години фактическа независимост, което накара почти цялото му етническо арменско население от около 100 000 души да избяга в Армения.

Преговорите са били напрегнати, като през последните седмици всяка от страните обвиняваше другата в липса на желание за подписване на договор за прекратяване на продължилия повече от три десетилетия конфликт, който започна преди двете страни да получат независимост от Москва.

В реч в петък президентът на Азербайджан Илхам Алиев обвини Армения в неискреност в желанието ѝ за споразумение и я предупреди да "спре тези опасни игри", подчертавайки, че се превъоръжава за нови боеве.

Арменският президент Вахагън Хачатурян обаче изрази надежда, че Азербайджан ще подпише 16 от членовете на споразумението преди конференцията за изменението на климата COP29, на която Баку е домакин от 11 до 22 ноември. "Ако бяхме само ние, щяхме да го подпишем точно сега, днес“, каза той, добавяйки: "но се надяваме, че ще стигнем до този момент рано или късно."

Договорените статии съдържат международно признати основни разпоредби за установяване на дипломатически отношения. Те предвиждат механизъм, който дава възможност на двете страни да продължат преговори, наред с други разпоредби, според изказване на арменския премиер миналия месец.

Правомощията на Хачатурян са предимно церемониални, но той е съюзник на министър-председателя Никол Пашинян. Той добави, че все още има няколко члена, които са в процес на договаряне с азербайджанските официални лица.

Азербайджан заяви, че Армения трябва да промени конституцията си, за да премахне косвените препратки към независимостта на Карабах, преди да подпише мирен договор. По-рано тази година Армения се оттегли от няколко азербайджански села, които контролираше от началото на 90-те години на миналия век, като част от мирния процес.

Някои от стотиците хиляди етнически азербайджанци, които избягаха от домовете си в Карабах и околностите му през 90-те години, успяха да се завърнат след победата на Азербайджан във войната.

Хачатурян добави, че разговорите с Турция, близък съюзник на Азербайджан, се развиват добре и се обсъжда предложение за отваряне на границата между двете страни за граждани на трети страни и лица с дипломатически паспорти. "Това ще бъде сигнал, че реалните дипломатически отношения стават реалност“, каза той.

Анкара прекъсна връзките си с Ереван през 1993 г. в подкрепа на Азербайджан по време на войната му с Армения за Нагорни Карабах, но дипломатическите разговори между двете страни се активизираха през последните години.