"Българският папа" в "Деня на четиримата папи"

Днес е дългоочакваният ден, в който ставаме свидетели на уникално по рода си събитие във Ватикана. За пръв път в историята на католическата църква един действащ и един оттеглил се папа ще водят служение по случай едновременното канонизиране за светци на други двама папи - папа Йоан Павел II и папа Йоан ХХIII.  Денят, разбира се, не е избран случайно – първата неделя след Великден Римокатолическата църква празнува празника на Божественото милосърдие, въведен от папа Йоан Павел II.  Това и причината площад „Св. Петър” в Рим да бъде домакин на близо милион вярващи, струпващи се за „денят на четирите папи”. Сред присъстващите на събитието са и десетки лидери от цял свят, сред които и българският президент Росен Плевнелиев и бившият монарх и премиер на страната Симеон Сакскобургготски.

 Карол Йозеф Войтила, известен повече като папа Йоан Павел II, е родом от Полша и е първият римокатолически папа от славянски произход, който не е италианец. Заема папския престол от 1978г. до смъртта си през  2005г, като на 1 май 2011 папа Бенедикт XVI го обявява за блажен. Много хора считат, че една от основните му заслуги е съдействието му за падането на комунистическите режими в Източна Европа, чрез провеждането на политика в подкрепа на дисиденти от бившия социалистическия блок. Известен още с многото си пътувания по света и, разбира се, с дългогодишната си съпротива срещу смъртното наказание, папа Йоан Павел II е смятан за лице на консерваторите. Не на последно място са и обвиненията към него, касаещи прикриването на сексуалните посегателства на свещеници срещу деца. Той е единственият глава на Римокатолическата църква, посетил България, докато е на този пост. Нещо повече,  през май 2002г., когато  гостува у нас, оневинява България за атентата срещу себе си, уверявайки, че никога не е вярвал в „българската следа” зад изстрелите на Мехмед Али Агджа през 1981г.

И докато българската общественост е добре запозната с името и делата на папа Йоан Павел II, то папа Йоан ХХIII като че ли остава незаслужено в неговата сянка, макар че именно той носи прозвището „българският папа”.

Анджело Джузепе Ронкали, познат като папа Йоан XXIII, заема папският престол от 28 октомври  1958г., когато приема и името Йоан XXIII, принадлежало преди на известния още като антипапа Балтазар Коса, до 1963г., когато умира. Балтазар Коса е живял през 14-15в. Преди да стане папа се е занимавал с пиратство в Средиземно море, като нападал търговски кораби в района на о.Сицилия.  Заемал е папския престол в продължение на 5 години (точно толкова, колкото по-късно и заелият името му Анджело Ронкали) преди да бъде отстранен, като възкачването му на този престол може да се определи като символ на упадъка на папската институция по това време. Това е и причината да бъде обявен за антипапа, а престоят му на Светия престол да не бъде признат за легитимен от страна на Ватикана.

Анджело Ронкали е известен със своите възгледи по въпроса на равенството, обобщени в известното му изказване: „Ние всички сме създадени от Бог по негов образ и подобие, затова всички сме богоугодни и благочестиви.” Характерният му начин на изразяване го превръща и в първия папа, възприел неофициалната форма на говорене.

Папа Йоан XXIII идва в София преди да се възкачи на Светия престол през 1925г., за да изпълнява мисията на папски нунций в продължение на 10 години. Именно това е и причината за прозвището му, дадено на по-късен етап -„Българският папа”.

Основното постижение, с което се откроява, е откриването на Втория ватикански събор, който премахва литургията на латински и подобрява отношенията между католицизма и другите религии, сред които и юдаизма. Тези реформи обаче не са добре приети от всички. Пример за това са свръхнационалисти, като свещеническото братство „Св. Пий Десети”, които се отделят от Ватикана именно като израз на несъгласие с промените.

Добре известен факт е, че за канонизиранeто на дадена личност за светец, едно от условията е  Ватикана да признае чудесата, извършени от нея. По традиция т.нар. чудеса трябва да са поне 2, но миналогодишното решение на папа Франциск за отмяна на изискването за второ чудо улесни процедурата, тъй като папа Йоан XXIII има само едно такова, а именно излекуването през 1966г. за една нощ на монахиня от инфекция и причината за нея -   сериозен кръвоизлив в стомаха. Твърди се, че това чудо е признато и от лекари.

Папа Йоан XXIII издъхва от рак на стомаха и бива погребан под базиликата Свети Петър във Ватикана на 6 юни 1963г. Папа Павел VI го обявява за слуга на Бога, на 3 септември 2000г. е провъзгласен за блажен от папа Йоан Павел II.  След беатификацията тялото му е преместено от първоначалното място на олтара на Свети Йероним, където може да бъде видяно от вярващите. Част от мощите на отеца се намират в католическия храм Свети Йосиф в София и са дар от папа Йоан Павел II при посещението му в България през 2002г.

„Денят на четирите папи” ще остане паметен в историята на Римокатолическата църква. Неговата мащабност надхвърля очакванията. За богомолците, които се очакваше да пристигнат на събитието, бяха приготвени 1.2 милиона картички с лика на новите светци. Беше предвидено те да се раздават във Ватикана и на редица обществени места в Рим. 2600 доброволци от гражданската защита денонощно трябва да раздават 4 милиона бутилки с минерална вода на вярващите, дошли за двойната канонизация. Предприети бяха и сериозни мерки за сигурност от страна на властите. Движението беше предвидено да се регулира от 2000 регулировчици, а в Рим да бъдат пратени допълнителни 2400 полицаи. За да могат всички, които желаят да бъдат свидетели на церемонията и да имат шанс да наблюдават и съпреживеят това уникално събитие, бяха поставени огромни екрани, на които то да се излъчва.