Депутатите в Европейския парламент стават ясни днес

Европа избира своите народни представители. Гражданите на ЕС трябва да посочат общо 751 души, които да ги представляват в Брюксел през следващите пет години.

Начало на вота дадоха Великобритания и Холандия на 22 май. Ирландия направи своя избор на 23 май. В Чехия изборите бяха в два дни – на 23 и 24 май. В събота беше и вотът в Словакия, Малта и Латвия. Останалите държави от ЕС ще определят своите евродепутати днес, неделя, 25 май.

Всяка страна членка има определена квота в ЕП. Местата се разпределят на следния принцип: страните с по-голямо население имат и повече парламентарни представители от тези с по-малко. Въпреки това обаче малките получават по-голям брой места, отколкото биха имали при стриктно спазване на пропорционалността. Съгласно Договора от Лисабон за изборите през 2014 г. броят на членовете на Европейския парламент варира от шест за Малта, Люксембург, Кипър и Естония до 96 за Германия.

Гласуването е организирано по различен начин в страните членки. Например някои държави разделят територията си на областни избирателни райони, докато други имат само един избирателен район. На национално ниво страните могат да вземат решения за деня на вота в съответствие със своите традиции.

Резултатите от изборите във всички 28 страни членки ще бъдат обявени вечерта на 25 май, след 23 ч. централно европейско време (24 ч. българско).

Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция. Гражданите на Чехия, Ирландия, Малта и Словакия нямат право да подават вота си в чужбина. Учредителната сесия на новоизбрания Европейски парламент ще се състои на 1 юли в Страсбург. През същия месец ще има и втора пленарна сесия, на която се очаква да бъде утвърден новият председател на Европейската комисия. Мащабът на изборите за Европейски парламент е по-малък единствено в сравнение с вота в Индия.

Настоящите избори за Европейски парламент са може би най-важните досега. Причината е не само че ще се зададе бъдеща посока за развитие в търсене на изход от икономическата криза. Новото политическо мнозинство ще формира също европейското законодателство за следващите пет години в редица области – от единния пазар до гражданските свободи. Парламентът – единствената пряко избрана институция на ЕС – вече е централно звено на европейската система. Той е равнопоставен с националните правителства по почти всички законодателни актове на ЕС.

По-важното е, че това е първият евровот след влизането в сила на Договора от Лисабон. Той дава редица значими правомощия на Европейския парламент. Например за пръв път резултатите от вота ще се вземат предвид, когато държавите членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи настоя­щия Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. ЕП ще трябва да одобри кандидата, защото според договора парламентът избира кой ще оглави комисията. Тоест, определяйки евродепутатите със своя вот, гласоподавателите имат думата и за това кой да заеме най-важният пост в Европа.