Колко изкарват шофьорите в Германия и защо негодуват?

Навън е още тъмно, когато Меси Азар сяда зад волана. 31-годишният мъж е шофьор на автобус в германския град Висбаден и отговаря за транспортирането и сигурността на стотици пътници ежедневно. Той още си спомня шока отпреди две години, когато един автомобил се вмъкнал внезапно под носа на автобуса и само рязкото спиране предотвратило тежка катастрофа. Много хора тогава са получили леки наранявания.

Азар обича своята професия, но не спира да си повтаря, че грешките в нея не са позволени, защото се наказват жестоко - включително с човешки живот, пише АРД.

Недостиг на десетки хиляди шофьори

И това не е единственият фактор, който прави професията на шофьор в обществения транспорт непривлекателна. Германската медия посочва различни причини, които карат особено по-възрастните шофьори да се откажат от професията. Сред тях са изтощителните смени рано сутрин и късно вечер, работата през уикенда и по празници, относително ниското заплащане, огромния психически натиск да се спазва графикът, както и увеличаващият се брой на конфликти с пътниците. В същото време млади шофьори се намират все по-трудно.

Германската обществена медия обобщава, че общественият градски транспорт в Германия е изправен пред огромни предизвикателства. По данни на федералното сдружение на автобусните превозвачи (BDO) в страната в момента липсват близо 20 000 шофьори на автобуси, което води до съкращаване на курсове в общо 65% от фирмите. Прогнозите на сдружението са, че ако не се предприемат някакви мерки, до 2030 година е ще има недостиг от близо 65 000 шофьори.

Около средна 3200 евро брутна заплата

Данните, цитирани от АРД, показват и друга тенденция: възрастта на водачите на превозни средства в обществения транспорт прогресивно нараства. Близо 57% от шофьорите на автобуси и трамваи са над 55-годишни, а между 4000 и 6000 от тях всяка година излизат в пенсия. Според синдикалистите е крайно необходимо да се подобрят условията на труда в професията, за да може тя да стане по-привлекателна и за млади хора. Азар например си пожелава да има повече свободни дни и трудът му да се радва на по-голямо признание.

Ситуацията в момента е такава, че той редовно е принуден да компенсира закъсненията на автобуса за сметка на своите почивки, така че често не му остава време да отиде дори до тоалетна. А когато си го позволи, много от пътниците реагират с неразбиране. Азар усеща това и по начина, по който хората посрещат новините за стачки в обществения транспорт: "Много пътници не разбират, че нашата стачка е в тяхна полза - за да бъдат създадени всички предпоставки за техния сигурен транспорт", казва шофьорът пред АРД. Той апелира и за по-добро заплащане на шофьорския труд.

Шофьорите на автобуси в Германия изкарват средно по около 3200 евро брутна заплата, съобщава ARD. Известно е, че данъчните отчисления в Германия, както и осигуровките "изяждат" близо половината от това брутно възнаграждение.

Бъдещето далеч не е розово

Затова много от шофьорите са принудени да работят извънредно - в никои случаи над 220 часа на месец, за да си осигурят необходимия доход. Друг проблем е свързан с това, че обучението за професионален шофьор на автобус в Германия излиза твърде скъпо - значително повече, отколкото в други страни от ЕС. Големият брой на задължителни часове по шофиране в Германия, необходими за издаване на професионално свидетелство за правоуправление, оскъпяват квалификационните курсове. Разходите за тях възлизат на между 10 и 12 000 евро. А бюрократичните пречки при признаването на квалификации от чужбина пречат на Германия да запълва вакантните места с кандидати от други страни.

Перспективите за бъдещето не са никак оптимистични. Според проучване на синдиката "Верди", за да се задържи сегашното ниво на транспортно обслужване в Германия до 2030 година, ще е необходимо да се запълнят около 63 000 овакантени от пенсионери места. А ако се предположи, че броят на пътниците дотогава ще се удвои, което е поставено като цел от правителството с цел изпълняне на климатичните цели, ще са необходими още 87 000 нови шофьори.

Автор: Катарина Брунс HR