Все повече турци искат германски паспорт. Защо?

Германия става все по-атрактивна за хора от турски произход. С това нараства и броят на турците, които стават германци. През 2024 година общо 22 525 турски граждани са приели германско гражданство, а това представлява плюс от близо 110% в сравнение с предходната година. В списъка със страните по произход при получаването на германски паспорт Турция междувременно заема второ място след Сирия.

Много от хората с турски корени, с които ДВ разговаря, назовават две причини за желанието си да станат германски граждани: зачитането на германския паспорт навсякъде по света и затрудненията, които турското гражданство им създава като мигранти в Германия.

"За да избегнеш една бюрокрация, се примиряваш с друга"

Алаз Сюмер работи за една неправителствена организация и защитава дисертация по въпросите на конституционното право. Той живее в Германия от осем години. Навремето дошъл, за да получи магистърска степен. Пред ДВ той казва: "Крайната цел на всеки мигрант, който пристига тук, всъщност е взимането на гражданство. Без него човек постоянно трябва да се бори с бюрокрацията, а тук тя е наистина строга. Дори получаването на разрешително за престой, може да се окаже голямо ходене по мъките".

Бурак Кеджели, специалист по информатика, който е завършил реномирания Босфорски университет "Богазичи" в Истанбул, пристига в Германия през 2016 година с цел да гради кариера. Днес все още живее в Берлин. А защо е взел германско гражданство? "След толкова години в Германия, вече говоря немски съвсем свободно, но ми се искаше да имам и политически права за участие във важните обществени решения. Силният германски паспорт също беше важен фактор за мен: с него мога да пътувам до много страни в света без виза", казва информатикът.

Според Global Passport Index 2025 германският паспорт гарантира значителни свободи. По този фактор той се нарежда на пето място в света – след паспортите на ОАЕ, Испания, Сингапур и Франция. С германския паспорт в джоба човек може да пътува до 122 страни в света без виза, докато с турския паспорт – само до 69 държави.

Двойното гражданство е важен стимул

И реформата в сферата на гражданството, проведена през 2024, е изиграла ключова роля за нарасналия брой на турците, станали германци: за много имигранти възможността да получат двойно гражданство е бил решаващият мотив. Алаз Сюмер не иска да се отказва от турското си гражданство. Той изтъква, че то носи ползи, защото турският паспорт дава възможност да се пътува по-лесно до страни, с които Турция поддържа тесни връзки – нещо, което германският паспорт невинаги осигурява.

Бурак Кеджели също е с двойно гражданство. За него то е огромен плюс. Той обаче признава, че ако двойното гражданство не е било възможно, по всяка вероятност е щял да предпочете германския паспорт.

Предишното германско правителство улесни процедурата по получаване на германско гражданство - броят години с легален престой в страната, необходими, за да се кандидатства за германски паспорт, бе намален от осем на пет. А който можеше да докаже наличието на особени заслуги в интеграцията, имаше право да вземе паспорт дори само след три години. Но новото коалиционно правителство в Германия на ХДС/ХСС и ГСДП отмени възможността да се взема паспорт след три години. Правилото за запазване на първоначалното гражданство обаче е все така валидно. Преди то да влезе в сила много от кандидатите се отказваха от германския паспорт тъкмо поради това, че се чувстват емоционално, семейно или икономически свързани с родната си страна.

Политическата, обществена и икономическа ситуация през последните години в Турция също е мотивирала мнозина мигранти да искат германско гражданство. "В Турция нямах усещането за свобода, а когато ситуацията там се влоши, останах в Германия", казва Сюмер.

Турция си остава "родината"

Въпреки дългогодишния престой в Германия и наличието на германско гражданство, много от хората с турски произход продължават да чувстват принадлежността си към турската култура и да назовават Турция като своя родина.

"Германия не стана моя втора родина. И не бих се нарекъл германец. Но дори и да го правех – германците биха ми се изсмели и то с право", казва Сюмер. Кеджели гледа на нещата по сходен начин: "В Турция останаха най-милите за мен хора. Тези връзки не са прекъснати. Ще продължавам и занапред редовно да пътувам натам и обратно. Все още обичам да слушам турската музика, а Турция за мен винаги ще си остане моя родина. В Германия не се чувствам като у дома си".

Сюмер казва, че животът в Германия в общи линии му харесва, но не се чувства като неразделна част от обществото: "Не смятам, че с получаването на германското гражданство хората започват автоматично да те приемат като част от тях – и в моя случай това беше така. Чувствам по-голяма близост до Турция, отколкото до Германия. Ясно ми е, че съм германец само на хартия. Даже и да нагодиш живота си по немските правила и стандарти, пак си оставаш мигрант", казва той.

Сюмер разказва и за дискриминация в ежедневието. Когато си търсел жилище, получавал само откази, докато се представял с истинското си име. Чак когато сменил фамилното си име с немско, започнал да получава покани за оглед на жилища.

"Ако името ти не е германско, даже и германският паспорт няма да ти помогне", казва той.

Автор: Бурак Юнверен