Черна гора и Косово - двете балкански държави, които използват еврото без да са част от еврозоната

Две страни на Балканите използват еврото като основнa валута, въпреки че не са част нито от Европейския съюз, нито от еврозоната. Това са Черна гора и Косово, които от 23 години насам използват единната европейска валута.

Черна гора се отделя от Югославия през 2006 г., а от 2012 г. страната започва преговори по присъединяване към ЕС. Към момента Черна гора е една от най-напредналите страни от Западните Балкани в процеса на евроинтеграция, като целта на страната е тя да стане член на Съюза до 2028 г.

Косово, което се отделя от Югославия през 2008 г., също подаде молба за членство в ЕС в края на 2022 г., но кандидатурата на страната е в застой поради липсата на консенсус между 27-те членки, тъй като пет държави от ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания – не признават косовската независимост.

Употребата на еврото обаче може да се окаже проблем за евентуалното присъединяване и на двете страни.

Защо Косово и Черна гора използват евро без да са част от ЕС?

Според сайта на Централната банка на Косово употребата на еврото в страната е предшествана от масовото използване на германската марка по време на и след края на югославските войни заради липсата на функционираща монетарна система. През септември 1999 г. германската марка е одобрена от Мисията на ООН в Косово като едно от основните разплащателни средства на територията на Косово наред с други валути като югославския динар, въпреки че във връзка с този процес не са водени преговори нито с Европейската централна банка (ЕЦБ), нито с германската централна банка Бундесбанк (Bundesbank).

Подобен е случаят и в Черна гора, която също започва да използва успоредно югославския динар и германската марка с позволението на Бундестага през 1999 г. От 2001 г. в страната се използва единствено германската марка, като тази мярка е опит на тогавашните власти, начело с президента Мило Джуканович, да овладеят хиперинфлацията и маргинализирането на Черна гора в политически и икономически смисъл от управляващия в Белград Слободан Милошевич, отбелязва черногорското издание "Радио Титоград".

Тогавашният министър на финансите на Черна гора Мирослав Иванишевич смята, че страната не е имала друг изход, тъй като отпечатването на собствена валута би било рисковано заради очакваната липса на дисциплина в страната. Черна гора е изключена от монетарните операции на Народната банка на Югославия, а Институтът за пресмятане на плащанията е прехвърлен под контрола на черногорските власти. Решението за използване на марката, въпреки съгласието на Германия, предизвиква силна реакция от страна на Белград, но и на международни фактори.

"Можехме да избираме - или да мълчим и да търпим деструкцията - валутна и всякаква друга - на официален Белград, с погубващи последици за икономиката и гражданите на Черна гора, или да въведем чуждестранна валута в платежната система на страната", коментира Иванишевич пред черногорското издание "Побиеда".

В началото на 2002 г. еврото става официална валута в Германия, а с това решение германската марка остава в историята. Тази промяна предизвиква замяната на германските марки с еврото от страна на Косово и на Черна гора.

За разлика от приемането на германската марка, при преминаването към еврото тогавашният Орган за разплащания и банкиране на Косово води този процес в сътрудничество с ЕЦБ, както и с част от централните банки на страните от еврозоната.

С навлизането на еврото в Косово са създадени шест нови банки, а финансовият сектор отбелязва значителен подем въпреки големите разходи, които страната има за изтеглянето на германската марка от пазара и въвеждането на единната европейска валута.

В Черна гора големите промени се случват още с въвеждането на германската марка, когато се приема закон за Централната банка и банките, с който югославският динар напълно отпада от системата за разплащания в страната. Американската агенция за международно развитие и Европейската агенция за възстановяване осигуряват техническа помощ. Създава се Валутен съвет и Централна банка на Черна гора, която води процеса по приемане на еврото като официална валута.

"Този процес беше изцяло във властта на Централната банка. През 2001 г. водихме разговори с Европейската централна банка и с Бундесбанк, но операцията по въвеждане на еврото реализирахме с германските търговски банки, тъй като не бяхме част от Европейската валутна система", обяснява пред "Побиеда" Любиша Къргович, който е бил председател на Валутния съвет по време на въвеждането на марката, вицепремиер за финансовата система, когато е приет законът за банките, и гуверньор на Централната банка, когато се приема еврото.

За разлика от Черна гора, която "изчиства" динарите от цялата си разплащателна система още с приемането на германската марка, в Косово динарът и еврото се използват паралелно в продължение на години. Едва от февруари 2024 г. Централната банка на Косово определи еврото като единствена валута, която може да се използва за парични транзакции на територията на страната, което предизвика сериозно недоволство сред косовските сърби и доведе до призив от страна на посланиците на Франция, Германия, Италия, Великобритания и САЩ за преосмисляне на решението.

Как еврото се отразява на живота на обикновените граждани?

Според черногорски експерти приемането на еврото в страната е облекчило живота на гражданите.

"С еврото въведохме стабилност и сигурност. Имаше голям натиск да се върнем към динара след смяната на Милошевич, но вече бяхме напреднали много в процеса към самостоятелност в тази сфера", посочва Любиша Къргович. "С еврото може много по-лесно и бързо да се приключи и процесът на присъединяване към ЕС. Отнема се възможността за влияние на политиците върху валутната политика, което в миналото често бе пагубно. Еврото беше основа за чуждестранни инвестиции. Облекчи живота и международното общуване на гражданите и икономиката", каза той.

Според черногорския икономист Предраг Дрецун марката и еврото са първата стъпка на Черна гора към постигане на политическа независимост, която окончателно е постигната през 2006 г. с отделянето на страната от Сърбия.

Въпреки приемането на еврото като основна валута в Косово, в някои райони на страната продължава да се използва и сръбски динар, а проблемът с фалшивите евробанкноти и монети е често срещан. По информация на вестник „Коха диторе“ най-често фалшифицирани са монетите с номинал "2 евро", заради които през 2023 г. косовски бизнеси поискаха помощ от институциите.

Как използването на европейската валута ще повлияе на присъединяването на Косово и Черна гора към ЕС?

Изглежда преждевременното приемане на еврото в Косово и Черна гора всъщност не е плюс в преговорите по присъединяване към ЕС. Обикновено страните членки се присъединяват към еврозоната, след като са станали членки и са изпълнили съответните условия. Въпросът се разглежда в глава 17 на предприсъединителната рамка "Икономически и валутен съюз", като по отношение на Черна гора е решено да задържи еврото и след присъединяването си, но все още не е предложена ясна процедура.

"Ако ЕС ни позволи да използваме еврото въпреки критериите, с които се одобрява употребата му в рамките на ЕС, е възможно да се предизвикат вътрешни сътресения", отбелязва Предраг Дрецун и подчертава, че все още има страни в ЕС, като Чехия, Румъния, Швеция, Полша и Унгария, които не използват европейската валута. "Ако пък не ни позволи, тогава е възможна голяма нестабилност в Черна гора, така че въпросът е как такава нестабилна държава може да бъде част от ЕС. Късмет е, че сме малка икономика за мащабите на ЕС и може да си затворят очите", допълва той.

Въпреки желанието на Косово за присъединяване към ЕС, в момента процесът е в застой, заради петте страни, които не признават независимостта на страната, както и заради напрежението в северната част на страната, където мнозинството от населението е сръбско.