Дигитализация: как Естония изпревари всички в Европа

Колко време е необходимо, за да се разведеш в твоята страна? В Естония първите стъпки от този неприятен процес могат да бъдат извървени само за минута и то без да се налага другата половина да присъства. „За 45 секунди се стига до точката, в която можеш да подадеш заявлението за развод.“

Първата напълно дигитализирана страна в света

До миналата година разводът беше единствената услуга в публичната администрация в Естония, която не беше дигитализирана. След като и това беше променено, малката балтийска държава се превърна в първата дигитализирана страна в света.

Все пак дори и в тази процедура двамата партньори трябва да дадат съгласието си и да присъстват физически, когато държавен служител официално прекратява брака им. Но използването на онлайн услугата вече е широко разпространено, а около 60% от всички разводи в Естония вече се започват чрез електронната платформа, която беше стартирана през декември миналата година.

Към момента около 62% от германците използват дигитални услуги в администрацията. При естонците този процент е над 90. В „Краят на бюрокрацията" Лукас Илвес изследва разликите в политиките на дигитализация в двете страни.

Софтуер, съобразен с потребителя

Електронната верификация е основен проблем в изследването - 90% от естонците използват дигитализирана лична карта за достъп до административни услуги. В Германия от нея се възползва едва всеки десети. Илвес обяснява, че основната причина за тези разлики, е софтуерът.

Този в Естония е далеч по-добре съобразен с нуждите на отделния потребител. Освен това може да се използва както в публичния, така и в частния сектор - например за онлайн банкиране. До преди няколко години Белгия е използвала технология за дигитални лични карти, която е напомняла на германската. Но едва между 10 и 20% от населението я използват. След като софтуерът е заменен с такъв, който е по-добре съобразен с нуждите на потребителите, използването на дигитална лична карта скача до 80%, разказва Илвес.

Дигиталната администрация помага за спестяване на средства. Административните разходи за събиране на данъци в Естония на глава от населението са една шеста от тези в Германия.

След изборите през февруари новото германско правителство на канцлера Фридрих Мерц създаде Министерство за цифрова трансформация и модернизация на държавното управление. Неговата цел е да предлага „широка гама от услуги, които да дадат тласък, да инициират сътрудничество и да разработват решения за публичната администрация на бъдещето".

Принципът "само веднъж"

Експерти като Магдалена Задара, която ръководи германската държавна агенция по дигитални услуги, адмирират тази стъпка, целяща намаляване на бюрокрацията.

„Ако исках да дойда да работя в Германия от страна, която е извън ЕС, щеше да се наложи да комуникирам с между пет и седем различни държавни агенции, за да ми одобрят дипломата, а те щяха да поискат от мен едни и същи данни", дава за пример тя.

Едно от решенията на проблема е т.нар. принцип „само веднъж", който прилагат в Естония - там гражданите трябва да предоставят конкретна информация на институциите само веднъж, а след това тези данни могат да се използват и изискват по вътрешен ред от отделните ведомства. Този принцип е част от закона в Естония. Друг ключов елемент от естонската модерна администрацията е дигиталният подпис, който се използва за всичко - от подписване на договори за работа до гласуване.

Естонско-руският бизнесмен Кирил Соловьов казва, че за първи път е използвал електронния подпис, когато е получил естонско електронно жителство през 2015 г. - това е 11-годишна дигитална идентичност, издадена от правителството, която дава на предприемачи от цял свят отдалечен достъп до административните услуги на страната. „По това време цифровите подписи съществуваха и в Русия, но никога не успях да премина през процеса на верификация. В Естония просто получаваш картата, включваш я и тя работи - това е магия", казва той пред ДВ.

"Тигровият скок" на Естония

Когато балтийските държави - Естония, Латвия и Литва - извоюваха независимостта си от бившия Съветски съюз през 1991 година, едно от първите неща, които Талин направи, е да осигури интернет и компютри във всички класни стаи и библиотеки. Всичко това бе реализирано в рамките на образователна програма с името „Тигров скок".

През 2000 година държавата с население 1,4 милиона души направи друг голям скок в дигитализацията, когато стана възможно да подаваш данъчна декларация онлайн, а електронните подписи бяха приравнени на писмените. До 2015 година всички основни публични услуги - като здравеопазване и социални грижи - бяха напълно дигитализирани.

Кирил Соловьов казва, че най-любимата му от всички услуги са електронните рецепти. След като лекарят предпише лекарство, то автоматично се вписва в онлайн регистъра и може да бъде взето от всяка аптека в Естония, а от няколко години дори и от съседна Финландия.

Европа иска да е по-независима в дигиталните услуги

Сигурността при онлайн услугите все още тревожи законодателите в други европейски страни, както и Европейската комисия (ЕК). Затова европейската технологична индустрия призовава законодателите да намалят зависимостта на Европа от американските технологични гиганти като Google, Microsoft или Amazon, а ЕК - да спазва стриктно Акта за цифровите пазари на Общността като гаранция срещу тяхната доминация.

Освен това те настояват за разработването на EuroStack - европейска алтернатива за технологична независимост. Той трябва да включва всички взаимосвързани технологични компоненти - хардуер, софтуер, мрежови протоколи и инфраструктура - които заедно изграждат завършена дигитална платформа. Към EuroStack ще се добавят още изкуствен интелект, екосистеми с отворен код, зелени суперкомпютри, отворени данни и отделен облак.

Лукас Илвес е скептичен за инициативата и предупреждава, че тя ще доведе до много сериозни разходи. „Никоя страна не може да бъде автономна и напълно суверенна в дигиталния свят. В Естония никога не сме изграждали цялостна естонска платформа, а много отделни приложения и протоколи върху глобалната технологична екосистема", обяснява той. В същото време обаче експертът признава, че Европа трябва да се фокусира много повече върху рисковете от дигитализирането на всички аспекти на обществения живот.

Автор: Бенджамин Батке