Турция: Добри мюсюлманки ли са, щом не носят забрадки

През 1981 година турската феминистката Берин Сьонмез внезапно започна да носи забрадка. Но също толкова внезапно тя се раздели с нея в последно време. И в двата случая – от протест, изненадвайки семейството и приятелите, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

В началото на 80-те години тя слага забрадката, за да се противопостави на разпоредбата, забраняваща на ученичките и студентките да покриват главите си в учебните заведения. Сега Сьонмез протестира срещу една проповед на турската Служба по вероизповеданията Дианет от началото на август, прочетена в над 90 000 джамии на страната. Сьонмез смята, че съдържащите се в нея внушения подготвят за постепенното въвеждане на задължителни забрадки.

Турция днес не може да се сравнява с Иран

Днес Турция е страна, в която повечето жени нито носят забрадки, нито се обличат традиционно – в градовете могат да се видят и голи кореми, и къси поли. Всеобща принуда за носене на забрадки, каквато има в Иран, не е приложима, отбелязва германското издание. Но в проповедта на Дианет се казва, че „появата в неподходящо облекло на публични места е предизвикателство и за най-елементарните правила за приличие“.

В текста на религиозната служба се казва и още нещо: „Показваната във филмите, сериите или социалните медии „нормална“ голота е атака срещу семейството като институция“. Феминистката смята, че става дума за нещо като тест, каквито президентът Ердоган обича да организира, за да проучи общественото мнение, обяснява ФАЦ. Освен това указанията на Дианет отразяват нарасналото влияние на консервативните религиозни органи и на ислямистките партии в турската политика.

Сьонмез споделя пред ФАЦ, че познава жени, на които са били отказани ръководни постове в държавните институции, защото не носели забрадка. Същевременно имало жени, които са наясно с това и специално си покривали главите, за да влязат в по-тесни връзки с управляващата партия или по-лесно да получат работа. Според Сьонмез всичко това са признаци за „обществен разпад“. „За хората е по-важно да получат определена позиция, отколкото да запазят личното си достойнство.“

Пълзяща ислямизация

Опасността от пълзяща ислямизация на страната тревожи светски настроените туркини още далеч преди Ердоган да дойде на власт през 2003 година, пише германското издание. Позицията на Сьонмез обаче е друга – тъй като тя се възприема като верующа феминистка и има друго отношение към забрадката. Тя не крие разочарованието си от това, че много активистки са свели нейния протест само до носенето на забрадката. „За мен става въпрос за женските права и за изкривяването на вярата“, казва тя.

Когато по време на следването си през 1981 година тя решава в знак на протест да носи забрадка, в Турция се води символична борба срещу тази част от облеклото. Военните и кемалистките държавни елити смятат, че със забраната за носенето на забрадки трябва да защитят светския характер на държавата срещу надигащия се политически ислям. За турските съдилища образованите жени със забрадки по онова време са били „заплашително виждане за свободата и равенството на жените и основните принципи на републиката“.

Сьонмез носи забрадката в продължение на десет години – сваля я чак десет години по-късно, подчинявайки се на диктата на държавата в името на кариерата си. През 1997 година обаче е уволнена от висшето училище, в което преподава, защото разрешавала на студентките си да ходят със забрадки. ФАЦ припомня, че 1997 е била годината на т.нар. постмодерен преврат, по време на който военните и кемалистките съдилища принудиха ислямисткия премиер Неджметин Ербакан да подаде оставка. Ердоган, който е от същото ислямистко движение, първо обезвласти военните, а после отмени забраната за носене на забрадки, разшири правомощията на религиозната служба и осигури влиянието ѝ върху образователния сектор.

Къде остават правата на жените

Сьонмез не крие мнението си, че в момента наблюдава разводняване на женските права, особено във връзка с правата при развод. Правителството тъкмо прие закон, подкрепящ институцията на медиаторите, с цел да се броят на разводите. Вместо това обаче е необходима по-голяма защита от домашното насилие, подчертава феминистката.

Както посочва германското издание, турското общество е много разединено по въпроса за правата на жените. Сьонмез казва пред ФАЦ, че вижда у младите поколения „умора от религията“, включително и поради това, че правителството инструментализира исляма.