Като опитни мишки: зловещите експерименти на д-р Клауберг

При татуирането на лагерния номер болката беше неописуема, спомня си Рене Дюринг. „Но трябваше да се радваме, че получаваме номер - в противен случай стигаш направо в пещта." Нацистите накарали жената да избира - или да отиде в лагера Биркенау, или да участва в медицински експерименти. „Това няма да те убие", уверявали те.

Рене Дюринг (1921-2018) избира второто и така попада като опитно зайче в ръцете на гинеколога Карл Клауберг. Еврейката от Кьолн е една от стотиците жени, с които са били провеждани експерименти за стерилизиране.

Карл Клауберг - авторитет в хормоналните изследвания

Клауберг завършва медицина в Кил през 1925, специализира гинекология, след което започва да разработва хормонални препарати. Неговият метод за подпомагане на бездетните жени да забременеят го превръща в авторитет в областта на хормоналните изследвания.

На първи май 1933 Карл Клауберг се присъединява към партийната организация на нацистите - подобно на много други лекари от онова време, той се надява властимащите да му помогнат в неговите изследвания. При управлението на нацистите задължение на всяка германска жена е да роди колкото може повече деца - най-добре руси и синеоки.

Клауберг обаче работи и по метод за стерилизиране на жените - в съответствие с античовешката расова политика на нацистите, чиято цел е да попречи на евреите, синтите и ромите да имат деца и да бъдат изтребени.

Адът в Блок 10

През 1942 година Клауберг изпраща молба до Хайнрих Химлер, втория човек след Хитлер, с искането да приложи своя „нов метод за безоперационно стерилизиране на малоценни жени", заради което имал нужда от помещения.

Така през пролетта му дават на разположение един сектор в Аушвиц - Блок 10, където Клауберг устройва лабораторията си за опити. Там са изпратени и първите еврейки от съседния концентрационен лагер в Биркенау.

По думите на Клауберг, затворничките били за него хора без лица, интересували го само техните утроби. „Сутрин, след преброяването, извикваха номерата ни, за да отидем долу. Чакахме отвън в редица, след което една след друга ни вкарваха в едно помещение и ни караха да легнем на черна стъклена маса - рентгенова маса. Докато инжектираха течност в телата ни, рентгенът работеше, така че лекарят можеше да види какво става с течността. Тези инжекции пареха ужасно", разказва впоследствие Рене Дюринг за мъченията, които е трябвало да изтърпи.

Нито Рене, нито другите жени са знаели тогава какво се случва с тях. Клауберг е правил с тях опити, каквито преди това е правил с животни. Инструментите му не са били стерилни, лекарят ги използвал многократно. Нямало и никаква упойка - само инжекцията.

Когато контрастното вещество показвало, че маточните тръби са проходими, след една-две седмици жените отново се оказвали на масата. Там им инжектирали отровно вещество, което да слепи и да прогори стените на маточните тръби. Ако не станело от първия път, процедурата се повтаряла. „Три дни изпитвах ужасни болки", разказва Дюринг.

Жените получавали гнойни възпаления в коремната кухина, отравяния на кръвта, болки, напомнящи родилните, и усещали ужасно парене - обичайните странични ефекти от експериментите на Клауберг. Жените се опитвали да сдържат писъците си, защото им казвали, че в противен случай ще стигнат до газовата камера в Биркенау.

Античовешка медицина

Как е възможно лекар да загърби всички етични принципи и да се отнася с хората като с животни? „Медицинските и човешките съображения играят подчинена роля когато някой реши, че „това вече не са хора, а подчовеци", обяснява историчката професор доктор Андреа Льов от Центъра за проучвания на Холокоста в Мюнхен.

При Клауберг имало и „безгранична амбиция" - той виждал шанса да се възползва от системата, за да развива кариерата си и да постигне слава и почести. Всичко останало е било подчинено на това", казва Льов.

Химлер се поинтересувал от колко време ще има нужда Клауберг, за да стерилизира 1 000 жени. Медикът отвърнал, че един опитен лекар с десетина асистенти би бил в състояние най-вероятно да стерилизира на ден няколкостотин, ако не и 1 000 еврейки. Дотам все пак не се стигнало.

Има ли възмездие?

На 27 януари 1945 година Червената армия освобождава Аушвиц. Междувременно Клауберг се е преместил в женския концентрационен лагер Равенсбрюк, където продължавал опитите си. Когато съветските войски наближават и този лагер, той бяга. Два месеца по-късно е открит, арестуван и осъден в Москва на 25 години в наказателна колония.

Но още през 1955-а е освободен предсрочно от плен и е посрещнат с почести в Кил, както сочат документите на местната прокуратура. Клауберг отново започва работа в Университетската клиника в града. Лекарското съсловие не е денацифицирано и колегата, работил в Аушвиц, е посрещнат с добре дошъл.

През ноември 1955 година обаче Централният еврейски съвет подава жалба срещу Клауберг - 100 души са били готови да свидетелстват срещу него. Самият той говори за клевета и се чувства жертва на правосъдието.

Клауберг твърди, че всъщност искал да спаси жените от Блок 10 - неговата лаборатория им помагала да запазят живота си. Но лекарят умира на девети август 1957 преди процесът срещу него да е започнал.

Хапчето се появява през 1960-а

Според протоколите от лагера медикът е стерилизирал между 500 и 700 жени. Много от жертвите му са оцелели - травматизирани и безплодни. Рене Дюринг обаче дочакала чудо: въпреки намесите на Клауберг родила дъщеря.

На 18 август 1960 година в САЩ на пазара излиза първият медикамент за хормонално предпазване от забременяване с името „Еновид". Изследванията на Клауберг са допринесли много за разработката на препарата.

Автор: Сузане Кордс