ISW: Намаляващ процент руски жертви на завзет квадратен километър в Украйна

Главнокомандващият на украинската армия генерал Олександър Сирски съобщи на 9 септември, че руските сили са понесли 299 210 жертви от януари 2025 г. насам. Това съобщава Институтът за изследване на войната (ISW), предава News.bg.

По оценки на ISW, руските сили са превзели общо 1 910,39 кв. км територия в Украйна през май–август 2025 г., докато данните на украинския Генерален щаб показват 130 160 руски жертви за същия период - средно 68 жертви на квадратен километър. Разпределението по месеци е следното:

• май: 499,28 кв. км и 35 370 жертви (≈70 на кв. км)

• юни: 465,8 кв. км и 32 680 жертви (≈70 на кв. км)

• юли: 445,88 кв. км и 33 230 жертви (≈75 на кв. км)

• август: 499,43 кв. км и 28 880 жертви (≈68 на кв. км)

През януари–април 2025 г. показателят е бил значително по-висок - средно 99 жертви на квадратен километър.

Забавянето на руското настъпление в първите месеци на годината се обяснява с постоянния висок брой жертви и по-тежките боеве около ключови градове като Купянск, Часив Яр, Торецк и Покровск. В същото време, през март 2025 г. настъплението временно се засилва, съвпадайки с прекратяването на обмена на американска разузнавателна информация с Украйна.

Обществено мнение в Русия

Въпреки нарастващите загуби и бавния напредък, подкрепата за войната сред руското население остава висока. Според социологическата агенция „Левада Център“, 78% от анкетираните през август 2025 г. подкрепят действията на руската армия - резултати, близки до тези между януари и юли (74–80%).

Проучването показва, че 66% от руснаците смятат, че страната трябва да започне мирни преговори, докато 27% настояват за продължаване на бойните действия. В същото време 39% очакват войната да продължи повече от година, а 20% - до една година.

Според „Левада“, 58% от анкетираните заявяват, че войната е повлияла на живота им или на живота на семействата им. От тях 30% посочват смърт на близък човек, а 28% - участие на роднина или приятел във военните действия.

Въпреки това подкрепата за войната остава стабилна от януари 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпва в длъжност и започва усилия за прекратяването ѝ. Кремъл активно изолира населението в по-големите и заможни градове като Москва и Санкт Петербург от директните последици на войната.

Удари по руска инфраструктура

Украйна продължава атаки срещу руска енергийна инфраструктура. Командирът на украинските сили за безпилотни системи (УСБ) майор Роберт „Магяр“ Бровди съобщи, че на 7 септември УСБ са ударили и повредили нефтопроводната станция „Второво“ на „Транснефт“ във Владимирска област. Сателитни изображения от 9 септември потвърждават щети на поне два резервоара.

Според украинското военно разузнаване (ГУР), експлозии в Пенза на 8–9 септември са засегнали две тръби на голям нефтопровод с капацитет от два милиона барела дневно.

Заплахи срещу Финландия

Руски депутати отправиха заплахи към Финландия. Председателят на комисията по отбрана в Държавната дума Андрей Картаполов заяви на 9 септември, че страната се превръща в „огнище на фашизъм“ и че „нищо не може да се изключи“, включително военни действия. Алексей Чепа от комисията по международни отношения също обвини финландските власти за напрежението по границата и предупреди, че членството на Финландия в НАТО представлява заплаха за Русия.

Изявленията следват подобни предупреждения на Дмитрий Медведев от 8 септември, повтарящи официалната пропаганда на Кремъл за оправдаване на инвазията в Украйна.

Удар по цивилни в Донецка област

На 9 септември украинските власти съобщиха, че руски сили са ударили мобилен пункт за разпределение на пенсии в селището Ярова, Донецка област. Загинали са 24 цивилни, а 19 са ранени. Повечето жертви са възрастни хора.

Украйна обвини Русия в грубо нарушение на международното право, тъй като ударът не прави разлика между цивилни и военни цели.