Коронавирус: защо здравната система в Испания не се справи

Метрополията Мадрид с нейните 6,6 млн. жители отново е европейски епицентър на пандемията. Лекарката Анхела Ернандес казва, че се усеща остър недостиг на медицински персонал, а интензивните отделения междувременно отново са препълнени. Само на 22 септември в мадридските болници са постъпили близо 3 000 души, от които 400 в интензивни отделения.

"Не си извадихме нужните поуки"

Има и други причини за новия взрив на заразата. Първоначално никъде по летищата на Испания не са били правени тестове за коронавирус, а по другите места – само в случай на оправдани съмнения за зараза. Причината – недостиг на лаборатории, които да правят изследванията. Жителите на Мадрид са направо отчаяни от новите ограничения, защото доста дисциплинирано спазват мерките за защита, включително носенето на предпазни маски.

"Това, че никой не бе подготвен за пандемията през март, макар че тя вече се задаваше с пълна сила, мога да го разбера. Но ми е непонятно защо политиците не си извлякоха никакви поуки от нея“, казва лекарката и не спира да се оплаква от ниското заплащане на медиците в повечето от 17-те автономни провинции на Испания.

Здравеопазване с много недостатъци

Лошите заплати в здравеопазването се дължат и на ниските вноски за здравно осигуряване на испанците. Всички граждани плащат в общественото здравно осигуряване, но сумите са относително ниски в сравнение с други западни държави. Самонаети лица плащат например по около 300 евро на месец, но в тази вноска влизат и отчисленията за пенсионно осигуряване.

"Недофинансираното испанско здравеопазване залага на бързата диагностика и краткия престои в болница. Но за превенция или рехабилитация нямаме никакви ресурси“, казва здравният експерт Алберто Хименес, шеф на Фондацията Economía y Salud iв Мадрид.

Има и друг фактор за бързото увеличаване на инфекциите. В Испания, и особено в Мадрид, населението живее нагъсто. „Много хора си поделят малки жилища, защото наемите са скъпи. Така обаче лесно се заразяват едни други“, казва лекарката Ернандес, обяснявайки големия брой на новите зарази в работнически квартали като Карабачел.

И не само това: посещението при лекар със специалност става чрез задължителното посредничеството на здравните центрове, които играят ролята на пресяващ филтър, за да се избегне прекомерното претоварване на болниците. Тези здравни центрове обаче се превърнаха в огнища на заразата, поради което оттам вече почти не раздават часове за посещения. Това пък, от своя страна, води дотам, че мнозина болни си остават без диагноза.

В пандемията се оказа, че германското здравеопазване, макар и да е скъпо, а отчасти и неефективно, все пак има поне едно съществено предимство. В Германия се падат по 34 интензивни легла на 100 000 души, докато в Испания те са едва 10 на 100 000 жители. Освен това болниците в Испания са концентрирани главно в големите градове, а из провинцията достъпът до здравни грижи не е така лесен.

Втори в света по продължителност на живота

Независимо от тези недостатъци, испанското здравеопазване има и силни страни. По продължителност на живота Испания е втора в света след Япония. Мадрид и Барселона са и световноизвестни клъстъри за многобройни медицински проучвания. Страната като цяло разполага с голям брой изключително добри болници – и всичко това без високи здравно-осигурителни вноски.

На фона на това, че голяма част от административното обслужване е дигитализирано, а в Мадрид дори има дигитални здравни досиета на пациентите, е непонятно, че страната не е в състояние да осигури система за проследяване и контрол на веригите на зараза. За целта правителство в Мадрид искаше да ангажира хора, които на доброволни начала да изпълняват тези задължения.

„Междувременно тази задача се изпълнява дори от войници. Само и само да е евтино“, оплаква се една медицинска сестра. Претовареният персонал в мадридските болници се готви дори да стачкува. „Знаем, че сега може би не е най-подходящият момент, но това е единственото ни средство за оказване на натиск, след като политиците отказват да си извлекат поуки от кризата през пролетта“, казва лекарката Ернандес.

Автор: Щефани Клаудия Мюлер