Една сватба на пет погребения във Франция през 2020 г.

Все още е трудно да се каже как пандемията на коронавируса е повлияла на демографската ситуация във Франция. Дали е довела до „бейби бум“, или спад в раждаемостта, може да се съди само след няколко месеца. Това пише вестник Le Figaro, цитиран от агенция "Фокус".

Но сега може да се каже със сигурност друго: през 2020 г., според Националния институт за статистика и икономически изследвания във Франция, в страната са родени само 740 хиляди деца. Това е най-малкият брой от 1945 г. насам, подчертава вестникът. „Броят на ражданията намалява всяка година в продължение на шеста година“, посочват експертите. Следователно не трябва да се свързва спадът в раждаемостта единствено със здравната криза. След „златната ера на люлките“ във Франция между 2006 и 2014 г. се раждат все по-малко бебета и тази тенденция продължава и през 2020 г. В същото време, поне към 2018 г., страната все още е сред най-„плодовитите“ в Европа и изпреварва Швеция, Румъния и Ирландия.

Както напомня Националният институт за статистика и икономически изследвания, „броят на ражданията зависи директно от броя на жените в детеродна възраст и от тяхната плодовитост“. През 2020 г. общият процент на плодовитост във Франция, т.е. колко деца раждат средно жени, е 1,84. За сравнение, през 2019 г. този коефициент е бил 1,86. Също така, френските жени не само раждат по-малко деца, но и го правят в по-напреднала възраст. Все по-малко са „младите майки“. Според експерти средната възраст на раждащите жени продължава да расте. През 2020 г. това е 30,8 години срещу 29,3 двадесет години по-рано.

Възможно ли е да се разпознаят последиците от безработицата, социалните кризи, страховете за бъдещето на планетата или не твърде щедрата семейна политика на държавата при сегашния спад в раждаемостта? Във всеки случай, според Union nationale des association familiales, тенденцията не може да се обясни с липсата на желание на французите да имат деца. Според говорител на организацията, „желанието да имаш деца“ надвишава реалната раждаемост. В скорошно проучване сред над 1000 души на възраст над 15 години групата стигна до заключението, че средно французите искат да имат 2,39 деца. И така, както каза президентът на организацията Мари-Андре Блан, властите трябва да преразгледат семейната политика, за да „дадат увереност“ на потенциалните родители. Както подчертава Le Figaro, през 2020 г. има пет погребения на един брак. Общият брой на браковете е 148 хил. - 34% по-малко в сравнение с 2019 г. Тук явно влияние има пандемията, която принуди мнозина да отменят или отложат своите тържества. Остава да видим дали това ще повлияе на плодовитостта през 2021 г. и дали провалените бракове ще влошат кризата. В същото време, според Националния статистически институт, от 1979 г. нараства броят на децата, родени извън официално регистрирани връзки. И през 2017 г. 60% от ражданията се падат на неженени родители.

Някои анализатори предполагат, че пандемията на коронавируса може да е допринесла за факта, че през 2020 г. имаше по-малко не само бракове, но и нови романтични връзки като цяло. И това, според географа Лоран Шалард, може също да повлияе на бъдещата раждаемост. Демографът Жил Пизон прогнозира, че през 2021 г. може да се очаква продължаване на спада в раждаемостта, но това явление, според експерта, ще бъде временно. „Кризите принуждават двойките да отложат плановете си за бебе за по-късно. Такъв е случаят през последните 50 години. Рецесията от 1958 г. и петролната криза от 1973-1974 г. забавят раждаемостта. В същото време, след кризата от 2007-2008 г., Франция все още се държи добре в сравнение с други страни, но раждаемостта все пак спада през следващите две години“, казва демографът. Впрочем, Пизон не изключва „детска пролет“ през 2021 година. „Здравната криза е специален феномен, различен от икономическа криза или война. Въпреки че младите двойки правят деца по-късно, може би по време на самоизолацията те са решили, че моментът е дошъл. Това е периодът, който ни даде време да размислим върху живота си и желанието за ново начало“, каза експертът.