Доц. Арабаджиев: Ракът може би ще стане хронична болест

Все повече пациенти имат възможност да живеят редом с рака благодарение на новите лекарства, лечебни методи, в които включваме и лъчелечението, модерните апарати и комплексното лечение на тази болест. Това каза в предаването „Лице в лице” по бТВ доц. Желязко Арабаджиев, председател на българското научно дружество по имуно-онкология.

„Можем да дадем надежда на нашите пациенти, че ще живеят по-дълго с една болест, която може би ще се превърне в хронична такава, по подобие на другите заболявания”.

Процентът все още е песимистичен на хората, които са преборили рака, и все още той във всичките му лица и разновидности е труден за лечение, допълни доцентът.

По думите му има регистри, които показват колко са новодиагностицираните с рак, но не може да се каже дали пациентите намаляват, защото процесът е сложен.

„Предвид нарасналите диагностични възможности, предвид повишената здравна култура на населението се откриват все повече и повече нови случаи на рак, защото в миналото тези пациенти просто не бяха диагностицирани.

Вероятно и това е причината в статистиките да казваме, че нараства броят на новодиагностицираните пациенти, но има тенденция, която показва намаляване на смъртността от онкологични заболявания”, отбеляза доц. Арабаджиев.

През 2021 г. и в началото на 2022 г. страхът на пациентите да посещават болници намаля, допълни експертът.

Той каза още, че през 2020 г., когато всички сме били шокирани от разпространението на COVID-19, е имало такъв период, в който пациентите са се страхували да влязат в болница и да посетят личния си лекар или специалистите.

„Много е вероятно това да даде отражение в дългосрочен план и ние да виждаме пациенти, които идват при нас с вече диагностицирани в по-късен етап някои от видовете рак”, отбеляза доц. Арабаджиев.

Той съветва пациентите с онкологични заболявания да се ваксинират, с някои изключения:

„Пациенти, които са много тежко общо състояние, т.нар. терминален стадий на болестта, пациентите, които имат тежък срив в хемопоезата (в кръвотворенето), защото по този начин намаляват белите кръвни телца в кръвта на този човек, които обуславят имунитета, тоест това са едни тежко имуносупресирани пациенти – при тях няма как да бъде поставена ваксина”, обясни доц. Арабаджиев.

Той каза, че за пациентите, които са преживели костно-мозъчна трансплантация, препоръките на американското дружество е 3 месеца след това да бъде обмислено поставянето на ваксина.

"Но за всички останали, включително тези, които провеждат лекарствено лечение, независимо от цикъла, в който се намират – преди или след съответното лечение – химио, имуно и т.н. лечение, препоръките са те да се ваксинират, включително става дума и за бустерни дози", заяви доц. Арабаджиев.