Вещества в картофите, патладжаните и доматите помагат в борбата с рака

Полски изследователи установиха, че гликоалкалоидите, които се намират в картофите, патладжана и доматите могат да предотвратяват възпроизводството на ракови клетки. Тези органични съединения винаги са били смятани за токсични, но според експерти правилната доза може да превърне отровата в лекарство, пише РИА новости, цитира Дарик.

Според СЗО всяка година в света се диагностицират около 20 милиона нови случая на рак и около десет милиона души умират от него. Въпреки мощното развитие на медицината през последните десетилетия, все още няма ефективни методи за лечение. Учените се опитват да създадат лекарства, които са смъртоносни за раковите клетки и безопасни за здравите. По-специално, те изучават биоактивните вещества, съдържащи се в лечебните растения, които се използват от векове за различни заболявания.

Много съединения с растителен произход имат противоракови свойства. Наскоро изследователи от Китайската академия на науките и Университета по традиционна китайска медицина във Фудзиен експериментално откриха, че екстрактът от плодове на черно куче грозде, растение, широко използвано в ориенталската медицина, спира растежа на злокачествени тумори при лабораторни мишки.

След изследване на молекулярните процеси авторите стигат до извода, че размножаването на раковите клетки се потиска от соланина – вещество от групата на гликоалкалоидите, което се съдържа в растението. Растения, съдържащи веществото са още: картофи, патладжан, домат, пипер, физалис, допълват от РИА новости.

Полски учени, ръководени от Магдалена Винкел от университета Адам Мицкевич, анализираха в лабораторията, както и с помощта на компютърни симулации, как биологично активните съединения от групата на гликоалкалоидите взаимодействат с раковите клетки. Изследователите стигат до заключението, че пет гликоалкалоида, открити в суровите екстракти от плодовете на черно куче грозде имат антитуморен потенциал. Това са: соланин, чаконин, солазонин, соламаргин и томатин.

Биологичният механизъм на тяхното действие е основно активирането на различни клетъчни и молекулярни пътища, водещи до смъртта на раковите клетки. На първо място, говорим за задействане на процесите на апоптоза и автофагия. В първия случай злокачествените клетки се разпадат, а във втория се самоунищожават, изяждат се.

От петте изследвани съединения най-ефективен е соланинът, който се намира в плодовете, върховете и кората на картофите. В зрелите и здрави кълнове това вещество е малко, но в дълго съхраняваните, зелени и покълнали коренчета количеството му рязко нараства. И особено много – в самите кълнове. Ето защо е опасно да се хранят животни с развалени и покълнали картофи - това може да доведе до тежко отравяне. Но в малки дози токсичните гликоалкалоиди стават лечебни.

Соланинът блокира пролиферацията на левкемични клетки, спира превръщането на определени химикали в канцерогени в тялото и инхибира метастазите на съществуващи тумори.

Соламаргинът, който се намира главно в патладжана, спира размножаването на раковите клетки на черния дроб, твърдят учените.

Томатинът, открит в стъблата и листата на доматите (и в много по-ниски концентрации в плодовете), подпомага регулирането на клетъчния цикъл на тялото като цяло, повишавайки устойчивостта към канцерогенеза.

Авторите доказаха, че в терапевтични дози гликоалкалоидите са нетоксични (сравнявани са с широко използваните антибиотици тетрациклин и доксорубицин), не увреждат ДНК и не водят до рецидиви на тумори. Единственият възможен страничен ефект е краткосрочен негативен ефект върху репродуктивната система.

Разбира се, има още много да се извърви, преди да има лек за рак, направен от картофи и домати. За изследване полските учени са използвали сурови екстракти от плодове на черно куче грозде. Те предполагат, че предварителната високотемпературна обработка на екстрактите и изолирането на активни вещества от тях с помощта на нанотехнологии ще позволи създаването на индустриални прототипи на противоракови лекарства. След това ще е необходимо провеждането на пълномащабни изследвания - първо върху клетъчни култури, след това върху животни. И едва след това пристъпете към клинични изпитвания при хора.

В допълнение, биологичните механизми на действие на гликоалкалоидите трябва да бъдат проучени по-задълбочено, за да се установи какви могат да бъдат страничните ефекти. Защото, въпреки обнадеждаващите резултати, никой не изключи тези химикали от групата на опасните за здравето.