"Аз съм свръхжена": Американка с присаден свински бъбрек живее рекордните 2 месеца

Американка, на която е трансплантиран свински бъбрек, живее с присадения орган 61 дни - най-дълго след подобна операция, съобщи Асошиейтед прес.

Пациентката Тоуна Луни (53 г.) от щата Алабама казва, че се чувства добре.

"Аз съм свръхжена", казва тя пред Асошиейтед прес. Луни твърди, че изпреварва членовете на семейството си по време на дългите разходки из Ню Йорк.

Енергичното ѝ възстановяване е морален стимул в стремежа трансплантации на животински органи за нуждаещи се болни хора да станат реалност. Само на четирима други американци са направени експериментални присаждания на генно редактирани свински органи - две сърца и два бъбрека, но никой от тези пациенти не е живял повече от два месеца, отбелязва Асошиейтед прес, предава БТА.

"Ако видите Луни на улицата, няма да си и помислите, че тя е единственият човек в света, който се разхожда с функциониращ свински орган в себе си", казва д-р Робърт Монтгомъри от болницата "Лангон" към Нюйоркския университет, който ръководи трансплантацията. Според него бъбречната функция на пациентката е "напълно нормална".

🚨ALABAMA WOMAN MAKES HISTORY AS LONGEST-LIVING PIG KIDNEY RECIPIENT

Towana Looney, 53, has defied the odds, thriving 61 days and counting with a pig kidney transplant—longer than any other patient in history.

The NYU Langone team that performed the surgery calls her recovery… pic.twitter.com/TLepNvmmT2

— Mario Nawfal (@MarioNawfal) January 26, 2025

Лекарите се надяват, че тя ще може да напусне Ню Йорк, където временно живее за прегледи след трансплантацията и да се прибере в дома си в щата Алабама след около месец. Те са оптимистично настроени.

Процедурата, известна като ксенотрансплантация - присаждане на орган, живи клетки, тъкани от животински произход на човек, подхранва надеждата в търсенето на решение на хроничния проблем с недостига донорски органи. В САЩ повече 100 000 души са в списъка на чакащите, от които над 90 000 се нуждаят от трансплантация на бъбрек, отбелязва Асошиейтед прес.

Властите в САЩ разрешават присаждане на свински органи само при изключителни обстоятелства за хора, които нямат други възможности.

Как ще се справи Луни е "много ценен опит", казва д-р Тацуо Кауай от Масачузетската обща болница в Бостън, който ръководи първото в света присаждане на свински бъбрек миналата година. Той отбелязва, че пациентката от Алабама е била много по-здрава от предишните трансплантирани, така че състоянието ѝ ще помогне за следващите опити. "Трябва да се учим един от друг", казва лекарят.

През 1999 г. Луни дарява бъбрек на майка си. По-късно обаче усложнения по време на бременността ѝ предизвикват високо кръвно налягане, което уврежда останалия ѝ бъбрек. Той не успява да функционира - нещо изключително рядко сред живите донори, отбелязва Асошиейтед прес. Жената осем години е на диализа, преди лекарите да стигнат до заключението, че вероятно никога няма да получи донорски орган - развила е свръхвисоки нива на антитела, които могат да атакуват друг човешки бъбрек. Така се стига до присаждането на свински орган.

Луни е изписана от болницата само 11 дни след операцията на 25 ноември м.г., екипът на Монтгомъри следи отблизо възстановяването ѝ чрез кръвни тестове и други изследвания.

Towana Looney, the 53-year-old woman from Alabama who received a gene-edited pig kidney last November, has become the longest-living recipient of an animal organ transplant.

Multiple media outlets reported that Looney is "healthy and full of energy" with her new kidney for 61… pic.twitter.com/C2oAT2uJdQ

— PhilSTAR L!fe (@philstarlife) January 27, 2025

Около три седмици след трансплантацията те забелязват едва доловими признаци, че започва отхвърляне - признаци, които са се забелязали при друг пациент със свински бъбрек, който е починал, но тялото му е дарено за изследвания.

Монтгомъри казва, че успешно са излекували Луни и оттогава няма признаци на отхвърляне.

Не може да се предвиди колко дълго ще работи новият бъбрек на жената, но ако откаже, тя може отново да се подложи на диализа.

"Истината е, че не знаем какви са следващите препятствия, защото за първи път стигаме толкова далеч", казва лекарят. "Ще трябва да продължим да я наблюдаваме отблизо".