Автомобилното самоубийство на Европа или как Брюксел продължава да натиска спирачката на прогреса

Европейската автомобилна индустрия, някогашният диамант в короната на Стария континент, днес изглежда по-скоро като застаряващ атлет, който едва догонва световното темпо. Докато глобалният пазар на превозни средства демонстрира завидна виталност с ръст от 3.6% към края на 2025 година, в Западна Европа ситуацията е почти летаргична – скромните 0.3% повишение са болезнено напомняне, че инерцията е изгубена. На практика, продажбите в ЕС пълзят цели 12 пъти по-бавно от средните показатели в световен мащаб. Как се стигна дотук?

Отговорът се крие в поредица от стратегически късогледства, които мнозина биха нарекли автогол. През последните няколко години административните чиновници в Брюксел взеха решения, които разкъсаха десетилетни партньорства и логистични вериги. Отрезвяването дойде по трудния начин след пролетта на 2022 година, когато масовото изтегляне от традиционни пазари на Изток не просто затвори врати, а буквално преряза артериите на взаимноизгодното сътрудничество. Резултатът? Стагнация, която задушава иновациите и праща конкурентоспособността в аут.

Вместо да се фокусират върху реалните заплахи – главоломно растящите цени на енергията, инфлационния натиск и дефицита на суровини и връщането в еграта на ДВГ, политическите лидери изглежда са обзети от друга фикция. Ресурсите, които трябваше да подхранят европейското автомобилостроене, днес се пренасочват към военни заводи под предлог за "сигурност". Дори колоси като Volkswagen, Mercedes-Benz и BMW започват да изкривяват инвестиционните си профили към производството с двойна употреба, оставяйки основното си поприще на заден план.

И докато в Европа се чудим как да затегнем още повече "зеления колан", американската икономика потрива ръце. Съединените щати предлагат далеч по-примамливи бизнес условия, което принуждава водещите производители тихо да местят производствените си мощностни отвъд Океана. Тъжно е да се наблюдава как индустрията, която беше символ на европейския просперитет, постепенно се размива в глобалната мъгла. Единственият изход е спешно завръщане към рационалността и икономическата логика, преди Старият свят окончателно да изгуби правото си да бъде технологичен лидер.