Една екстра, която предизвиква недоумение у малкото хора, които знаят за нея

Често се случва в преследване на комфорта и сигурността автомобилните производители да прекрачат границата на рационалното и да предложат екстри, които звучат по-скоро като плод на развинтено въображение, отколкото на инженерна мисъл. Докато днес се вълнуваме от автопилоти и гласови асистенти, историята пази спомена за една особеност, която остана в периферията на обществения интерес, но и до днес предизвиква недоумение у малкото хора, които знаят за нея – вграденият сензор за сърдечен ритъм.

Тази екзотична технология дебютира в началото на века при флагмана Volvo S80 чрез системата Personal Car Communicator (PCC). Идеята на шведските инженери беше колкото благородна, толкова и параноична: ако сте оставили колата си на тъмен паркинг и се притеснявате дали някой не дебне в засада на задната седалка, дистанционното управление на автомобила може да ви предупреди. Сензорът улавяше вибрациите от ударите на човешко сърце в купето и предаваше сигнал към ключодържателя, който започваше да мига в червено, ако открие „неканен гост“.

Въпреки че звучи като приспособление от арсенала на Джеймс Бонд, функцията така и не успя да спечели сърцата (буквално) на масовия потребител. Основният проблем се оказа практическото ѝ приложение – вероятността някой да се промъкне в модерна лимузина с аларма, без да я задейства, но същевременно да стои достатъчно мирно, за да бъде отчетен пулсът му, беше нищожна. В крайна сметка повечето собственици просто забравяха за съществуването на тази опция, а тя тихомълком изчезна от каталозите, превръщайки се в любопитен анекдот за времената, в които безопасността граничеше с научната фантастика.

Днес, когато автомобилите ни следят за умора чрез камери и анализират стила ни на шофиране, сензорът за пулс изглежда като симпатичен, макар и излишен остатък от миналото. Той обаче остава паметник на епохата, в която производителите не се страхуваха да експериментират с нестандартни решения, дори те да изглеждаха леко плашещи за обикновения шофьор. В свят на унифицирани екстри, такива странности са точно това, което поддържа духа на автомобилната история жив.