Ssang Yong Korando

Автомобилният свят отдавна свикна с корейската инвазия. От производител на възможно най-евтини превозни средства с компромисно качество, азиатската държава постепенно се превърна в гигант, с който се съобразяват всички. Марки, с произнасянето на чието име изпитваха трудности дори специалистите в бранша, вече диктуват много от правилата в автомобилната промишленост. Едно от тези названия обаче все още звучи нетипично за европееца. Въпреки че произвежда и изнася возила вече две десетилетия, а традициите на компанията в жанра 4х4 датират от двойно по-отдавна, Ssang Yong така и не постигна успехите на Hyundai и Daewoo. В средата на 90-те години с типичния си агресивен стил корейците решиха да рискуват и вложиха всичко в два продукта, с които атакуваха световните пазари. Амбициозната им цел бе да докажат, че могат да правят коли не по-зле от останалите. Единият от тях дори бе наречен така, че да показва намеренията на компанията. Официалната версия гласи, че названието Korando се разшифрова като "Korean can do" (кореецът го може). В него и технологичния му събрат Musso (АВТО пазар, бр. 255) бе вложен целият потенциал на компанията и ноу-хау на водещи производители като Mercedes-Benz. Азиатците рискуваха и въпреки несъмнените качества на всъдеходния дует загубиха. Финансовите трудности доведоха до закупуването на марката от Daewoo, но отскоро Ssang Yong отново се радва на самотоятелност. Независимо от това чия емблема стои на радиаторната решетка на Korando или Musso обаче, двата автомобила си спечелиха хиляди почитатели. Отначало заради цената и невероятния си дизайн, а след това и с отличните си експлоатационни характеристики.

Сред причините да се спре на корееца купувачът най-често изтъква технологичното потекло на Ssang Yong Korando. На пръв поглед звучи невероятно, но под абсолютно уникалната външност на всъдехода - дело на гуруто на британския промишлен дизайн Кен Гринли - се крие добрият стар Jeep CJ5. Азиатците усвояват производството му веднага след края на Корейската война и дълги години снабдяват собствената си армия с лицензни джипки.

Авангардното арматурно табло понякога дразни с не особено сполучливите имитации на дърво
През 1983 г. именно Ssang Yong започва да продава легендарния воин на цивилния пазар без практически никакви промени в сравнение с американските му аналози от 60-те и 70-те под името К4. Времената обаче се менят и две години след фурора на Musso през 1993-та корейците решават да изпробват същата формула с Korando.

Няма спор, че в новите си одежди някогашният Jeep CJ5 е най-екзотично изглеждащият всъдеход на пазара дори близо десетилетие след премиерата си. Харесван или не, Korando просто не може да бъде объркан с нито едно возило с повишена проходимост на пазара, което рядко важи за корейската продукция. Още по-приятна новина за почитателите на индивидуалността се крие във факта, че освен гени от Jeep, всъдеходът е наследил много технологични особености от Mercedes-Benz. Това важи не само за прословутите двигатели на германците, а и за стандартите на целия производствен процес. Това гарантира забележително качество на изработката и състоянието на повечето употребявани екземпляри Korando го доказва недвусмислено.

Характерната

каросерия

на корейския джип (тук запазената марка звучи някак съвсем на място)притежава отлична антикорозионна защита, макар да се смята, че при подобни возила с рамна конструкция това няма кой знае какво значение. Тежкото шаси е изключително стабилно, а с изключение на някои дреболии сглобката няма грешка. Въпреки варварския си външен вид обаче, Korando рядко привлича интереса на истинските офроуд-маниаци. Причина за това са именно продуктивните иначе дизайнерски напъни, в името на които много елементи от купето са изработени от пластмаса и съответно не са от най-здравите.


Пластмасата е виновник и за не особено ласкавите понякога оценки за

салона

на Korando. Типично по азиатски, в стремежа да се докара откъм лукс, интериорът дразни с не особено сполучливи имитации на дървесина. За сметка на това, функционалността и ергономията му са класи над друга еволюционна издънка на същото родословно дърво с името Wrangler. За разлика от щатския си братовчед, кореецът не само разполага с използваема задна седалка. При добро желание тя дори поема стандартните трима пътници. Висока оценка заслужава и оборудването, в което азиатците по принцип не се скъпят. Е, сглобката може и да не засрамва Mercedes-Benz, но определено има далеч по-калпаво "събрани" европейски автомобили, пък и цената е друга.

Честите аналогии с прочутия германски производител може и да дотягат в даден момент, но са неизбежни. Ssang Yong неслучайно използва реномето на прочутия си донор като част от рекламната кампания на Musso, Korando и - особено натрапчиво напоследък - Rexton. Всъщност корейската компания разполага единствено с лиценза за производството на

двигатели

на Daimler-Benz от старите поколения. Това, разбира се, изобщо не бива да се бърка с морално остарели. Повечето от тези разработки все още са години пред продукцията на много водещи марки, а феноменалните им качества са доказани в няколко поколения Mercedes-и. С избора на една или друга модификация трудно може да се сбърка. Всеки от агрегатите в гамата с мощностен диапазон от 77 до 220 к.с. разполага с гигантски експлоатационен ресурс и единствено нуждите на купувача имат значение за предпочитането на някоя от версиите.

Пределно ясно е, че фамозните дизели с кубатура 2.3 или 2.9 литра не са особено подходящи за града (с изключение на турбоверсията на големия мотор). За използване по черни пътища и пресечен терен обаче те са незаменими. Бензиновите агрегати с ходов обем 2.3 или 3.2 литра пък превръщат двутонното Korando в почти магистрален герой, но са прекалено нервни за офроуд. Общото за всички двигатели са невероятната здравина и минималният (но все пак задължителен) набор от грижи по поддръжката.Абсолютно същата оценка може да се даде и на

трансмисиите

Както и с двиателите, корейците не рискуват. Скоростните кутии са аналогични на използваните от Mercedes-Benz и се доставят от Borg-Warner. Единственият недостатък е механизмът за превключване на предавките. Той използва жило вместо лостова система, което води до изключително неточна работа на скоростния лост. Свикването с особеностите му изисква определено време, а начинаещите зад волана на Korando обикновено си имат ядове с намирането на желаната предавка. В Ssang Yong явно са били наясно с този надостатък и са компенсирали трудната за локализиране неутрална скорост по хитроумен начин - двигателят може да се стартира само при натиснат съединител.

Както може да се очаква от един истински наследник на Willys, Korando се справя повече от удачно извън пътя. За целта му помагат двустепенната раздатъчна кутия и системата ABD (Automatic Breaking Differential), която замества блокировките на междинния и осевите диференциали, преразпределяйки въртящия момент между задните колела. В технологичен план това означава отстъпление от принципите на чистокръвните всъдеходи, но дава достатъчно възможности за преодоляване на 90% от критичните ситуации по черни пътища или в планината. Управлението на системата е пределно опростено. За превключване на режимите се използва обикновен бутон с три позиции на арматурното табло.

Единствената предпоставка за добро състояние на

ходовата част

и спирачната система са начинът и маниера на шофиране. Ssang Yong Korando има доста тежка каросерия и животът на възлите зависи много от натоварванията. Приема се за нормално, ако след 120-130 хил. км се налага замяна на някои накрайници. В сравнение с Wrangler, например, кореецът притежава доста по-мека возия. С други думи, проходимостта е жертвана в името на комфорта, за което свидетелства и монтирането на по-податливи към замърсяване дискови спирачки на всички колела.Като цяло обаче комбинацията на класическа конструкция с модерни дизайнерски и технологични решения се е удала на Ssang Yong. Кореецът действително "може" и съвсем не е за подценяване. Справя се еднакво добре в града, на магистралата и извън пътя. Korando е здрав, изглежда екзотично и е сравнително евтин за класа си.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]