Ford Cougar

Ако имаше класация за най-кратък производствен период, Ford Cougar вероятно щеше да бъде рекордьор. Спортното купе от Кьолн слезе от конвейерите месец преди да навърши четири години. Драстичната мярка бе взета през 2001 г. в отговор на трагичните продажби на бегачката. Маркетинговите специалисти и до днес не могат да дадат смислено обяснение на провала. Ford имаше стабилни позиции в класа на спортните купета в миналото. Досатъчно е да се припомнят блестящата кариера на Capri и дълголетието на Probe. По непонятни причини обаче купувачите пренебрегнаха Cougar още от дебюта му през 1998 г. Моделът имаше частичен успех само в Северна Америка, където се продаваше под марката Mercury. От някогашните пазарни постижения обаче беше останал само сладък спомен.

Катастрофалните продажби шамаросаха втория по големина производител в света и по друга причина. Построен на базата на Mondeo, пред Cougar се откриваха чудесни перспективи заради нетърпеливото очакване на същата тази публика най-сетне да се появи истински спортен Ford. С аплодисметни бяха посрещнати и двата прототипа MC2 и МС4, предшествали появата на модела съответно във Франкфурт и Детройт през 1997-а. Факт е единствено, че в и без това тясната ниша на спортните купета Cougar претърпя пълно фиаско. Купувачите не се впечатлиха нито от изпипания дизайн, нито от традиционно примамливите цени. Повечето от тях определяха Cougar просто като Mondeo с две врати и недостатъчно мускули да мери сили с истинските спортяги. Малкото фенове на марката, които все пак се изкушиха от кьолнското купе обаче, са на коренно различно мнение. При това засуканата външност и динамични характеристиките са сред последните аргументи, които изтъкват в полза на избора си. Далеч по-често се споменават надеждността и безпроблемната експлоатация на Cougar, подплатена и от резултатите от статистиките на техническите служби. На пазара на употребявани возила пък моделът струва далеч по-малко от конкурентите си, което автоматично го превръща в една от най-примамливите алтернативи. Единствената спънка, която може да срещне купувачът, е липсата на предлагане. От една страна Cougar се среща по улиците крайно рядко, а от друга - собствениците рядко изпитват желание да се отърват от него.

Една от основните причини за това е функционалостта на модела. За разлика от традционните спортни купета, кьолнската бегачка разполага с доста вместителна

каросерия

която съперчини по удобство на обикновените хечбекове. Макар да не личи заради силуета и пропорциите й, нейните габарити превъзхождат дори тези на комбито Mondeo. Третата врата и възможността да се сваля облегалката на задната седалка превръщат Cougar в много повече от двуместна играчка за пораснали момчета. Мястото за пътниците отзад е друг фактор, по който Ford-ът превъзхожда повечето си конкуренти, въпреки че за сравнение с конвенционалните седани не може да става и дума.

Качеството на изработката само допълва добрите впечатления от работата на инженерите. На пръв поглед използваните материали изглеждат малко евтини за автомобил от такъв клас, но с времето се оказва, че са подбрани изключително сполучливо. Единствената забележка, която се чува по адрес на салона, са тракащите сглобки на задната седалка. Дефектът по правило засяга колите от първата година на производството, след която механизмът е усъвършенстван.

Уместно или не, почитателите на чистокръвната спортна школа упрекваха Cougar в прекалена сдържаност. Моделът наистина не може да се похвали нито с бруталността на BMW 3, нито с елегантността на Peugeot 406 Coupe. Авангардният външен вид на автомобила, проектиран в съответствие с дизайнерските стандарти на Ford от края на 90-те години на миналия век някак контрастира с конвенционалния салон и съвсем не допада всекиму. Не особено богато въображение издава и изборът на

двигатели

които според мнозина са една от причините за слабия успех на Cougar. В повечето европейски страни, сред които и Германия, кьолнското купе се продаваше само с два агрегата с работен обем 2.0 и 2.5 литра. В края на кратката си кариера моделът се сдоби и с форсирана до 205 коня версия на големия мотор, но да се открие такава модификация е по-скоро късмет. Базовият мотор с мощност 130 к.с. трудно вписва Cougar в представите за спортна кола заради сравнително високата маса на каросерията. По този параметър V-образният шестак определено се справя по-успешно, но не и за да направи купето на Ford достатъчно конкурентно на повечето представители на класа. Балансираният нрав на двата двигателя обаче се отплаща с огромен ресурс, приличен разход на гориво и почти пълна липса на дефекти. Ако се изключат прегорелите по вина на водача гарнитури на цилиндровата глава, единственият забележим недостатък на силовата част са течовете на масло. Мазните петна под мотора са си хронична болест на повечето модели на Ford, с която в Кьолн взеха да се справят едва през последните няколко години. Течовете от гарнитурите засягат главно шестцилиндровите агрегати и не са особено сериозен проблем, стига собственикът да не го пренебрегва напълно.

При покупка на употребяван Ford Cougar доста повече внимание заслужава

ходовата част

Според статистиките тя се обажда изключително рядко и лошото й състояние издава състезателни амбиции или немарливост у предишния собственик. Компонентите й имат много дълъг живот и всякакви странични шумове са повод за недоверие. Единственото по-слабо място са накрайниците на кормилните щанги, които се износват относително бързо в сравнение с останалите елементи.

Прекалено агресивният стил на каране оставя и друго наследство за потенциалния собственик на употребяван Cougar.

Спирачната система

която иначе се отличава с изключителна ефективност и издръжливост, нерядко налага инвестиция в нови дискове, чиято цена съвсем не е ниска. С времето жилото на ръчната спирачка пък се разтяга и става абсолютно безполезна. За сметка на това дори най-варварските шофьорски навици не са в състояние да съсипят съeдинителя. Нужда от смяна на амбриажа възниква чак след 100 000 км, когато обикновено започват да се обаждат и предните амортисьори.

Ford Cougar получава изключително високи оценки по почти всички останали показатели за надеждност. Статистиките на германските технически служби го подреждат сред лидерите дори по отношение на издръжливостта на ауспухната система, която вписва черна точка в актива на поне 90% от употребяваните автомобили. На фона на тези резултати кьолнското купе се оказва още по-подценявано, отколкото предполагат слабите продажби на модела.