Известната италианска фирма е създадена през далечната 1898 година. Преди повече от век инженерът Джовани Батиста Чейрано подписва договор с група предприемачи и финансисти от Торино за разработката на ново возило, задвижвано от собствена тяга. До това време Чейрано се занимава с производство на велосипеди. В малката му работилница се сглобява кола с двуцилиндров двигател. Автомобилът е добър за времето си и привлича вниманието на новосъздадената Фабрика за Италиански Автомобили в Торино (Fabbrica Italiana Automobili Torino). Името е прекалено дълго и затова в последствие остават само първите букви - FIAT. Това наименование на италианската компания, превърнала се в световно известен концерн, остава и до днес.
Шефове на новосъздадената автомобилна фабрика стават Джовани Анели и Карло Бискарети ди Руфия. Един от сътрудниците във фирмата е Винченцо Ланча, който по-късно основава известната автомобилна фирма, носеща и днес неговото име. С прилична оферта те привличат Чейрано, който с радост се присъединява към тях. Постепенно италианската компания “набира скорост.” Всеки следващ модел е по-добър от предходния. През 1925 година FIAT представя една нова разработка, която е много различна и със съвършен, съвременен за времето си дизайн. Това е моделът 509. Малолитражката е представена още през 1924 г., но само като шаси и агрегат. Година по-късно се появяват разновидностите Berlina, Torpedo, Cabriolet, Spider, Coupe и Coupe Royal. Всички те са оборудвани с четирицилиндрови двигатели с работен обем 990 см3 и горен разпределителен вал. В последствие се появяват версиите A, S, SCи SM. Именно екземпляр от модификация A е попаднал в ръцете на Емил, който е твърдо решен да реставрира до неузнаваемост автомобила. Вариантът 509 се произвежда само четири години, след което е заменен от по-мощна и значително подобрена модификация, която е с моделен номер 514.
Изключително старият екземпляр е основната предпоставка за нашия интерес. Въпреки че все още автомобилът не изглежда така, както би искал да го види всеки ретро любител, той представлява интерес за истински запалените по класически четириколесни от преди Втората световна война.
Вече стана ясно, че кабриолетът е снабден с редови, четирицилиндров агрегат. Интересното при него е, че охлаждането е термо-сифонно, което ще рече че водна помпа няма. Охладителната система е и без термостат, но при топло време и нормално натоварване температурата на водата не превишава 70 градуса по Целзий.
Резервоарът е разположен над двигателя и потокът на гориво се вкарва в хоризонталния карбуратор, от налягане образувано от собствената му тежест. Така не се налага и използването на бензинова помпа. Тези и доста други хитри решения опростяват доста малкия роудстър, правят го лесен за обслужване и най-важното – надежден. Още едно странно за днешните ни представи решение е дървената конструкция на автомобила. Дървото е обрамчено с ламарина, което за онова време е било доста често срещано явление. Днес обаче реставрацията на подобни автомобили е изключително трудна, но не и невъзможна.
Всичко опира до солидни финансови средства, желание и много упорит труд. Тези неща не липсват на настоящия собственик на ретро возилото, така че бъдете сигурни - втората младост на FIAT-а тепърва предстои, а ние ще ви срещнем отново с малкия “красавец” след като той бъде напълно реставриран.
|
Технически характеристики
|
|
|
FIAT 509 A (1929 г.)
|
|
|
Двигател
|
редови, четирицилиндров
|
|
Работен обем
|
990 см3
|
|
Мощност
|
22 к.с. при 3 400 об./мин.
|
|
Диаметър на цилиндъра и ход на буталото
|
57x97 мм.
|
|
Трансмисия
|
механична, трестепенна
|
|
Маса
|
665 кг.
|
|
Спирачки отпред/ отзад
|
барабанни/барабанни
|
Радославъ СЛАВЧЕВЪ
[email protected]
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА