Turcat-Mery

На фона на изоболието от прочути френски марки днес малцина си спомнят за по-малките и просъществували за кратко фирми като Turcat-Mery. Историята на тази компания от Марсилия обаче си струва да се разкаже дори само заради факта, че нейните основатели - братята близнаци Леон и Симон Мери, създават своя първи автомобил на едва 22 години.

За разлика от повечето си колеги и съперници на автомобилната арена, братята трудно могат да се похвалят със специализирано образование и богато семейство. Леон и Симон обаче са изключително ентусиазирани, а не им липсват и знания. След като конструират два прототипа, през 1899 г. основават и собствена компания - Turcat, Mery & Co., която в перспектива да започне масово производство. На автосалона в Париж през 1901 г. Леон Мери се запознава с барон Адриен дьо Тюркхайм, който представлява фирмата De Dietrich, и успява да привлече интереса му. Още през февраури следващата година благородникът пристига в Ница, където лично прави изпитания на Turcat-Mery Type A. Колата му прави великолепно впечатление и Тюркхайм успява да убеди братята да му продадат лиценза за автомобила. От своя страна той гарантира своята помощ в организирането на масово производство в Марсилия.

През 1905 г. компанията De Dietrich понася сериозни загуби от провалени поръчки. Йожен дьо Дитрих предлага на Тюркхайм да пренесе производството на най-големия и престижен модел на марката с 6-цилиндров 10.2-литров двигател в Марсилия. Така е направена първата стъпка в унифицирането на продукцията на двете фирми. Само година по-късно в гамата на Turcat-Mery вече се появяват моделите 14 СV, 18 СV и 28 СV с двигатели с ходов обем 2.4, 3.0 и 6.3 литра. Скоро след това De Dietrich отново изпада в кризисно положение и Тюркхайм и Мери решават да се предпазят от рискове като вземат делата на компанията изцяло в свои ръце. Производството на същите модели продължава, но са набелязани нови пазари, сред които и Русия. Износът за там върви с колеблив успех, но осигурява досатъчно средства, благодарение на престижия модел с 6.3-литров мотор.

Ситуацията обаче се променя коренно след края на Първата световна война. Финансовото състояние на компанията е разклатено, което води до радикална реорганизация на два пъти през 1921 и 1924 г. Марката се опитва да пробие на пазара на возила от среден клас с модела 15 СV с двигател с обем 3 015, а по-късно - 2 978 см3. Същите амбиции е призван да реализира и смятаният за най-съвършен модел в историята на Turcat-Mery 12 СV с 2 388-кубиков агрегат с горен разпределителен вал. През 1926 г. обаче компанията се озовава на ръба на банкрут и започва да използва двигатели на други производители. Доставчици стават SCAP и CIME, чиито 1.5 и 1.7-литрови мотори трябва по идея да стимулират продажбите в по-достъпните класове. Паралелно с тях в нищожни количества се произвежда осемцилиндровият 2.3-литров WG8, но и това не помага. През 1929 г. Turcat-Mery фалира, за да не се съвземе никога повече.